Лира Литературно-рекламна Агенция
Десислава ВЕЛИНОВА
В „Не ме оставяй“ Сара Ратаро разказва историята на едно семейство, поставено в условия на криза. Криза на личността, криза на настоящето и най-вече криза заради вродения човешки страх да се изправи пред истината.
Самата Ратаро в края на книгата казва, че това е историянай-вече за едно глухо момче, което въпреки своя недостатък, е напълно готово да се справя успешно с живота. За разлика от родителите си.
Разказът се води от името на Алберто – баща, съпруг и любовник. Обстоятелствата се стичат така, че той се среща отново с отдавна изгубената си любов. Когато я вижда, разбира, че всъщност никога не е спирал да обича балерината, която го е изоставила преди двайсет години, за да следва мечтата си да танцува. Известно време се срещат, но угризенията, които не оставят Алберто на мира, стават причина той да прекрати връзката. Точно когато двамата се целуват за сбогом, дъщеря му се появява и ги вижда. След това изчезва и единственият, който е способен да я открие, е малкото й глухо братче.
Както и в предишната издадена книга на Ратаро на български език „Да се възползвам всякак от теб“, и тук една от водещите теми е тази за изневярата. „Не ме оставяй“ е книга за трудностите, пред които животът ни изправя. Сара Ратаро търси отговор на въпроса, дали човек е достатъчно силен, за да преодолее пречките, които самата му същност на вечно търсещ поставя пред него. Животът е кръговрат, вечен низ от повторения, и каквото и да правим, не можем да се измъкнем от тази турболентност. Остава единствено да посрещнем с достойнство препятствията и да постъпим по най-правилния възможен начин.
Книгата на Ратаро е изпълнена с тъгите на вечния неуспех от борбата с живота. Героите са обречени да правят грешки, защото самата им природа е такава. „Не ме оставяй“ е книга за драмата на съществуването и отговорността родителят да дава най-доброто, за да защити децата си. Четете, без да се надявате на завидна оригиналност или спиращ дъха стил. Историята е интересна, макар и на места да е поднесена прекалено нравоучително. За сметка на това е пълна с обрати, които изравняват играта – като самия живот.
Нормалното е някакво гранично състояние между това, което си, и онова, което ти се иска да бъдеш.
„Не ме оставяй“ тук
