Лира Литературно-рекламна Агенция
Христо Монов е преподавател по психология в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Руската академия на педагогическите науки. Бил е заместник шеф на Държавната агенция за закрила на детето. Пред БГНЕС той коментира проблемите в българското образование.
„Крайно време беше да се направи ревизия на учебниците до 4-ти клас. Крайно време беше да скочи някой срещу учебникарската мафия.
Казвам го най-отговорно: в България има учебникарска мафия, на чийто терен се усвояват между 60-80 млн. лв. на година като една четвърт от тези пари отиват, по мои наблюдения, за т.нар. корупционен натиск. Тя добре разплаща и затова години наред се върши нещо, което не почива на никакви изследвания.
Против естествената логика в техните учебници се сваля учебно съдържание от по-горните класове в началните, без да се знае дали, примерно, третокласникът е достатъчно зрял, за да осмисли написаното в тях. Мога да се позова на цяла редица случаи, кой от кой по-скандален. И вместо да се прави реформа, а тя се корени във въпросите какво и как учат нашите деца, се дискутират и предлагат административни идеи от типа – от колко години да тръгват децата на училище и колко да продължава началното образование.
Съвременното дете е много различно – то живее в друга социална среда, която няма нищо общо с тази на родителите му, когато са били на тази невръстна възраст.
Но опасното не е точно в учебниците по история, където турското робство го няма в материала. Вижте какво се пише в учебниците по математика – там се учат неща, заради които все повече деца се чувстват буквално репресирани от материала, който изучават. Той не само е труден и сложен за тях, но е направо недостъпен за степента на интелектуалното им развитие. А какво да говорим за българския език – вместо да ги учим да го усвояват така, че да могат да го използват в ежедневния си живот като средство за улесняване на комуникацията, да изразяват себе си, те учат безсмислени неща. Говоря за най-различни пунктуации, за псевдоакадемичната терминологията в тях, която явно са налагали откровено комплексирани хора. Видно е, че авторите са искали да покажат колко много са чели и знаят, но няма нужда насилствено да правиш публика едни осем годишни деца, които нямат вина за нечии нереализирани амбиции. Вместо да направят така, че децата да заобичат знанието, да ги мотивират да искат да учат, да разберат, че ученето е смисълът на човешкия живот и това доставя удоволствие, авторите на учебниците заорават в полето на собствената си личностна недостатъчност.
Ревизията на учебниците до 4-ти клас е наистина крайно наложително и аз, както и други мои колеги експерти, сме съгласни да помогнем. Но бих посъветвал министър Танев нещо много важно – да пита и децата какво мислят за един или друг учебник. Дори и първокласниците не са за подценяване – вярвам, че те също могат да дадат своята неподправена и честна оценка. Нека експертите ги попитат – защо не си харесваш учебника?“
