Вал Макдърмид: Защо кримките са дясноориентирани, а трилърите са за левичари?

08.04.2015 Критика

„Днешната криминална литература е повече от критична към социалното и политическото статукво, а трилърите изследват вероятността светът да се срине.“ Това пише в свой коментар популярната шотландска писателка на кървави кримки и трилъри Вал Макдърмид в свой коментар за в. „Гардиън“.

Ето какво отбелязва в есето си още писателката:

„В днешно време гласът на писателите се чува по-силно от когато и да било. Прекарах един уикенд в Лион на един фестивал на авторите на криминални романи, който събра писатели от жанра от цял свят. Дискутирахме широка гама от теми. Във Франция наистина възприемат криминалната литература много сериозно. Отговарях на въпроси за геополитика, за функциите на страха. Чух се да използвам изрази като „избягването на хегемонията на метрополисите“ във връзка с писането на криминална литература във Великобритания през 80-те.

Но слушателите и колегите ми най-дълбоко се вълнуваха от мястото на политиката в литературата. По време на семинара във Франция се провеждаха местни избори и регионалните писатели много говориха по темата. Бяха нетърпеливи да разберат връща ли се властта на десните сили, възражда ли се Саркози, провалят ли се левите партии и т.н.

Сънародникът ми Иън Ранкин отбеляза по този повод, че има политическо прегрупиране и в жанровете ни – криминалните романи и тези, които се вписват в категорията „роман ноар“, по-скоро клонят вляво. Често те се превръщат в изразители на гласа на хората, които не се чувстват много удобно в този свят – имигранти, работници в областта на секс услугите, бедни хора, възрастни герои, в общи линии – тези, които не гласуват.

От друга страна трилърите изглеждат твърде консервативни, вероятно защото основна тема в тях е това, че светът върви към края си и идеята, че някой иска да отнеме от нас това, на което държим. А, както казва Боб Дилън: „Ако нямаш нищо, нямаш и какво да губиш“.

Разбира се, тези позиции биха втрещили читателя точно както и някоя политическа платформа на политическите сили. Колкото повече се обясняваме, толкова повече читатели губим. Но няма как да не отбележим, че нашите позиции се отразяват в това, което пишем, защото именно те формират перспективата и гледната ни точка, интерпретациите ни за света. Просто така се получава, а не, че искаме да променяме или налагаме гледна точка на читателите си.

Освен, ако…е, понякога ни се иска.

Според мен не е правилно трилърите да са консервативни в политическо отношение.

Започнах да публикувам криминалета през 1987 г. Героинята ми бе шотландска журналистка – лесбийка, персонаж, който никога не би се наложил в списъка на някой голям издател. Тогава всеки би ми задал въпроса: „И защо си мислиш, че някой ще иска да прочете история, чието действие се развива в Глазгоу, Манчестър или Нотингам?“. Така че ми се наложи да работя с малък независим издател, феминистка, но съответно и продажбите бяха твърде ниски.

За разлика от амбициите ми.

Исках да си изкарвам хляба с писане. Освен това познавах читателските навици на любителите на криминална литература, защото самата аз бях от тях. Ако харесаш един автор, отиваш в книжарницата и купуваш всичко, което е излизало от него. Знаех, че ако създам детектив, който може да бъде възприет от по-широка публика, те ще се върнат и ще купят и предните ми книги.

Не ставаше дума само за комерсиален успех. Исках просто хетеросексуалните да харесат един персонаж, който е гей, да разберат, че имат нещо общо с него и да не се дистанцират. Донякъде ставаше дума за политически акт.

Писателите винаги са били ангажирани с обществената система, в която живеят. Моите нови френски приятели са заинтригувани от случващото се във Великобритания почти толкова, колкото от случващото се във Франция. Питаха ме дали шотландците държат ключа към следващото правителство, дали ще излезем от Европейския съюз, дали Шотландия отново ще се опита да се отдели и пр.

Миналата година, по време на референдума, творците и от двете страни на границата бяха в челните редици на дебата. Не си спомням друг случай в британската политика, в който толкова много писатели, сценаристи, музиканти и художници да са играли толкова сериозна роля в кампанията.

След изминалия уикенд във Франция се зачудих защо е така. Мисля, че ние бяхме мостът между политиците и електората. Мислех си за отвращението ни към скандала с разходите за референдума, арогантността на правителството и как ни заплашваха, че ще ни оставят голи и боси, ако спечелят още един мандат.

Когато хората загубят вяра във властта, имат нужда да я намерят някъде другаде. Може би затова вярват на писателите и търсят някаква истина, зарината дълбоко във фабулата на книгите им. Затова сега нашият глас се чува повече. И това е доста страшно!“