Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 6 април, се навършват 98 години от рождението на британската художничка и писателка Леонора Карингтън. Тя е една от последните представителки на сюрреализма. Почти целия си живот прекарва в Мексико. Основателка е на организацията „Women’s Liberation Movement”, защитаваща правата на жените. Писала е романи както на испански, така и на английски език. Сред тях са „La Maison de la Peur”, „The Hearing Trumpet”, „Down Below” и др. Умира през 2011 г. Представяме ви цитати от Карингтън, публикувани в goodreads.com.
„Хората под и над 70 години са ненадеждни, защото не са котки.”
„Човек трябва да бъде внимателен какво взима със себе си на път, от който няма да се връща.”
„Военните никога не се извиняват, когато се избиват едни други, а романистите са длъжни да се срамуват, че са написали нещо на хартия, което дори не се знае дали някой ще прочете.”
„Задачата на дясното око е да гледа в телескопа, а на лявото – в микроскопа.”
„Не е ли магия това, което кара часовете да се топят, а дните да минават като секунди?”
„Никога не ям месо, защото мисля, че е грешно да лишаваме животните от техния, като така или иначе са трудни за сдъвкване.”
„Не знам нито една религия, която да не гледа на жените като тесногръди, по-низши същества. Въпреки това хората ни смятат за върха на нашия вид.”
„Това е любовно писмо, адресирано до един кошмар.”
„Не губи изцяло надежда независимо колко ужасна е ситуацията, в която се намираш.”
„Сантименталността е форма на умора.”
„Разумът трябва да познава причините на сърцето, както и всички останали причини.”
„Няма ли да е невероятно да спечеля хеликоптер в състезание по решаване на кръстословици? Едва ли ще се случи обаче – рядко дават толкова практични награди.”
„Не се страхувайте от тези, които ви желаят лошото. Те скоро ще потънат в собствения си срам.”
„Не се страхувам от самотата. Страхувам се, че самотата ми ще ми бъде отнета от много безмилостни хора с добри намерения.”
