Навършиха се 128 години от рождението на Дебелянов

На 28 март през 1887 г. в Копривщица е роден Димчо Дебелянов. Лирикът в него се проявява през 1906 г., когато в списание „Съвременност“ са отпечатани първите му творби: „На таз, която в нощи мълчаливи“, „Когато вишните цъфтяха“ и др.

През краткия си живот Дебелянов сътрудничи на „Българска сбирка“, „Съвременник“, „Нов път“, „Оса“ и други издания. Печата сатирични творби с псевдоними, като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор. През есента на 1907 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, следващата година се премества в Историко-филологическия факултет, но следва само две години. Научава френски, руски, английски език и превежда автори като Бодлер, Верлен, Шекспир.

Поетът загива на 29 г. на 2 октомври 1916 г. по време на Първата световна война в Гърция, където воюва като доброволец.  Погребан е в двора на българската църква в Демир Хисар. През 1931 г. по инициатива на литературния кръг „Живо слово“ костите му са пренесени в Копривщица. По-късно скулпторът Иван Лазаров е поканен да направи паметник на поета. Скулптурата „Майка“ е поставена на гроба на Дебелянов през 1934 г. Нейно копие има пред дома на Лазаров в София.

Да прочетем в чест на поета един от лирическите му образци:

Черна песен

Аз умирам и светло се раждам –
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря – край мене
всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с очите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян,
и плачът ми за пристан умира
низ велика пустиня развян.

Стихотворения от Дебелянов тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔