Начало / Автори / Бохумил Храбал: Младите поети мислят за смъртта, а старите – за момичета

Бохумил Храбал: Младите поети мислят за смъртта, а старите – за момичета

Днес, 28 март, се навършват 106 години от рождението на Бохумил Храбал – един от най-значимите представители на чешката литература. Известни са книгите му „Строго охранявани влакове“, „Обслужвал съм английския крал“ и „Уроци по танци за възрастни и напреднали”. Признатият режисьор Иржи Менцел е екранизирал негови творби. Храбал умира през 1997 г. Представяме ви цитати от чешкия автор, публикувани в goodreads.com.

„И Сократ и Христос не са написали нито ред, а ето виждате, и до днес учението им се ползва, докато други, колкото повече книги издават, толкоз повече са неизвестни, това е заговор на историята.“

„Писането е защита срещу скуката, но и защита срещу меланхолията.“

„Тук, на пражката гара, разбрах, че за тази половин година в хотел „Тихота“ съвсем се бях побъркал, кондукторите надуваха свирките, пътниците се качваха и заемаха местата си, кондукторите даваха с изсвирвания знак на началника движение, а аз тичах от един кондуктор при друг и подвиквах „Да, моля?“. А когато началникът изсвири, за да получи в отговор изсвирване, че всичко от страна на кондукторите е наред, че вече са затворили вратите и прочие, аз дотичах при него и учтиво изрекох: „Да, моля?“. И влакът отнасяше господин Валден, а аз крачех през пражките кръстовища и на два пъти ми се случи регулировчикът да изсвири така пронизително, че аз хуквах към него, оставях куфара в краката му и питах: „Да, моля?“ – из „Обслужвал съм английския крал“

„Младите поети мислят за смъртта, а старите – за момичета”.

„Защото като чета, аз не просто чета, а слагам красивото изречение в устата си и го всмуквам като плодов сок”.

„Винаги съм бил късметлия с лошия късмет”.

„Инквизиторите горят книги напразно. Всяка книга, която има какво да каже, гори със смях, защото книгите, които си заслужават, излизат отвъд своите страници”.

„…гърдите ми се изпълниха с такава радост, че неочаквано и за мен самия запях, подхванах несмело, защото цял живот не бях пял, цял живот не ми беше дошло отвътре ни веднъж да запея, през всичките тези десетилетия и през ум не ми беше минавало , че може и да запея… […] сякаш с песента, абе каква ти песен, по-скоро крясъци някакви, за които си въобразявах, че са песен, нищо повече от воя на кучето, та сякаш с това пеене изсипвах от себе си кутийки и чекмеджета, пълни с пропаднали полици, ненужни писма и пощенски картички, че от устата ми се отвяват нанякъде късчета от скъсани стари плакати, […] късчета от всичко, настанило се в човека като цигарен дим и катран в дробовете на пушач” – из „Обслужвал съм английския крал”.

„…Шефът обаче никога не ми прости, че получих онзи орден и лентата през гърдите, и гледаше през мен, сякаш ме нямаше, въпреки че аз си докарвах такива пари, че с тях покривах вече целия под, всеки трети месец отнасях цял под, застлан със стотачки крони, в заложната банка, защото си бях наумил, че ще стана милионер, че ще бъда равен с всички, и че после ще наема или ще си купя малък хотел, малко къщенце някъде в Чешкия рай, че ще се оженя, ще си намеря богата булка и нейните и моите пари заедно ще ме направят уважаван мъж, като всички останали хотелиери, и че дори ако не ме признават като човек ще бъдат длъжни да ме признаят като милионер, собственик на хотел и имоти, че ще им е съдено да се съобразяват с мен…” – из „Обслужвал съм английския крал”.

„… затова и поетът Бонди ми казваше, че истинската поезия трябвало да причинява болка, все едно сте забравили в носната си кърпичка ножче за бръснене и като се секнете, си порежете носа, затова и добрата книга не е тая, дето приспива читателя, а тая, дето го кара да скочи от леглото и както си е по долни гащи, да хукне при господин писателя и да му разбие физиономията, тогава бе така, защото по австрийско мъжът бе отговорен за душата на жената си направо пред Бога…” из „Уроци по танци за възрастни и напреднали”.

„Все очаквам да ми кажат неща за мен, които не знам”.

„Винаги съм обичал залеза. Това е единственото време от деня, в което имам чувството, че нещо важно ще се случи”.

„Небето не е човек, но все пак трябва да има нещо повече от небе – състрадание и любов. Но аз допуснах те да избледнеят от моята памет и да потънат в забвение”.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

2772a8133d

Британските писатели ще получават отчисления от антиквариатите

Дори книгите, продадени на старо, ще им носят печалба Новата програма, която урежда въпроса, се …