Начало / Интервюта / Емил Андреев: Самият живот е толкова фантастичен, че никой не би могъл да го измисли

Емил Андреев: Самият живот е толкова фантастичен, че никой не би могъл да го измисли

Емил Андреев е роден в Лом през 1956 г. Завършил е английска филология. Бил е учител, журналист, преводач и преподавател по английски в Богословския факултет на Софийския университет. Автор е на сборниците с разкази „Ломски разкази“ (1996), „Късен сецесион“ (1998), „Островът на пияниците“ (1999), на романите „Стъклената река“ (2004), „Проклятието на жабата“ (2006) и на пиесите „Да убиеш премиер“ (2004), „Иманяри“, „Бебето“.  Носител е наградите „Хеликон“ и ВИК.  От днес, 26 март, на книжния пазар излиза новата му книга „Боби Блажения и Другия американец“. Предлагаме ви интервюто с него, предоставено на lira.bg от издателство „Хермес“.

–––––––

Последният ти издаден сборник – „Ломски разкази 2“ – излезе през 2006 г. Какво те провокира да напишеш нов сборник сега?

–          Имах непубликувани разкази и едноименната повест за Боби. Реших, че си струва да видят бял свят. Освен това не бях издавал книга от пет години и се притесних да не ме забравят читателите. Мисля си, че хората обичат да четат разкази и повести, и сега ще проверя дали съм прав.

Откъде черпиш вдъхновение за написването на творбите си? Дунав ли е твоята муза?

–          От това около мен, от случилото се преди и от онова, което има да стане. Дунава ми помага, той е като Господ – тече си и ни отминава. Но е велик!

Магическите и фолклорните елементи са често срещани сред привидно реалистичния контекст на сборника. Откриваш ли фантастичното и в живота?

–          Самият живот е толкова фантастичен, че никой не би могъл да го измисли, дори и Дунава. Аз непрекъснато съм в магията му и скромно й се дивя.

Ти си сред сценаристите на „Под прикритие“ и „Четвърта власт“. Има ли криминална нишка в разказите и повестите?

–          Когато има престъпление, то оставя диря върху повествованието, иначе не го търся самоцелно, за да е по-интересно. В киното разказът е нагледен, там лицата и очите са важни наред със случващото се пред погледа ни; то е колективно като направа и криминалната нишка винаги е от полза.

Героите ти са много живи като образи с характерни, отличителни за всеки от тях черти. Имат ли прототипи в реалния живот?

–          Някои – да, но повечето са събирателни. Търся типичността, онова, което ни сближава и ни кара да се съпреживяваме.

Кой е любимият ти герой от сборника? А любимият разказ/повест?

–          В настоящия – Боби, защото е много нов, невинен и чист, но иначе не гледам по този начин на героите си.

Свързани заглавия

Излиза нова книга от Емил Андреев

„Боби Блажения и Другия американец“ тук