Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 26 март, се навършват 141 години от рождението на големия американски поет Робърт Фрост. Неговото творчество разглежда психологически и философски теми. Фрост е един от най-изявените поети на своето време. Има 4 награди „Пулицър” – през 1924, 1931, 1937 и 1941 г. Умира през 1963 г.Представяме ви цитати от Фрост, публикувани от huffingtonpost.com и goodreads.com.
„Боже, прости ми всичките дребни номера, които ти правя, и аз ще ти простя големия номер, който си ми изиграл.“
„Мозъкът е странен орган. Започва да работи, щом се събудиш сутрин, и не спира, докато не влезеш в офиса.“
„Добрата книга няма край.“
„Не вървѝ по утъпкания път… Вместо това ходѝ там, където няма път и оставѝ диря.“
„С две думи мога да кажа всичко, което съм научил за живота – той продължава.”
„Ако не можем да се смеем, всички ще полудеем.“
„Най-добрият път навън е винаги през.“
„Дипломатът е мъж, който винаги помни рождения ден на жената, но не и нейната възраст.“
„Танците са вертикално изразяване на хоризонтални желания.“
„Има само едно нещо, което е по-дразнещо от съпруга, която може да готви, но не иска. Това е съпруга, която не може да готви, но иска.“
„На майката й трябват 20 години да направи мъж от момчето си, за да може друга жена да го направи на глупак за 20 минути.“
„Като парче лед на гореща фурна, поемата трябва да се топи със собствено темпо… прочети я 100 пъти, тя винаги ще запази своята свежест, както металът запазва своята здравина. Никога няма да загуби своето значение.”
„Преди да построя стена, бих искал да знам върху какво я строя.”
„Обичаме нещата, които обичаме, заради това, което са.”
„Любовта е неустоимо желание да бъдеш неустоимо желан.”
„Домът е мястото, където ако отидеш, са длъжни да те приберат.”
„Повечето от промените, които мислим, че виждаме в живота, са истини, които са веднъж удобни, а веднъж не.”
„Два пътя в гората и аз. Аз поех по по-малко отъпкания път и това направи цялата разлика.”
„Абсурдно е да мислим, че единственият начин да видим дали една поема ще устои на времето, е да изчакаме. Точният читател може да усети в мига, в който я чете, че му е нанесла смъртоносна рана – никога няма да я забрави.”
„Никога не съм бил радикален като млад, за да не бъда консервативен като остарея.”
„Без сълзи у писателя, без сълзи у читателя.”
„Поезията е това, което се губи при превода.”
