Лира Литературно-рекламна Агенция
Британският специалист Джон Клемънтс предлага ефективни и дългосрочни стратегии за подхождане към най-често срещаните поведенчески прояви при аутизма, като физическата агресивност, самонараняването, нанасянето на материални щети в книгата си „Поведенчески проблеми при аутизма“ (с подзаглавие „Как да помогнем на хората с разстройства от аутистичния спектър да преодолеят поведенческите и емоционалните трудности“). Самият автор споделя: „Можем да помогнем на човека с аутизъм – бил той дете, юноша или възрастен – да престане да разрешава проблемите си по начини, които имат такава висока цена, а това ще донесе положителни последствия както за него, така и за останалите членове на семейството и за семейството като цяло.“
Клемънтс привежда множество реални примери, като редом с тях дава практически идеи за интервенция. В помощ на читателите са въпросници, упражнения за изследване на всеки проблем и разработване на подходящ план за действие, както и дневник, в който да се следят изпробваните стратегии и наученото. Книгата е написана за практическа семейна употреба и застъпва идеята, че промените в поведението на хората с аутизъм са бавен и мъчителен процес. Според Клемънтс обаче чрез постоянство и решителност стъпка по стъпка е възможно подобряването както на техния живот, така и на този на близките им.
„Поведенчески проблеми при аутизма“ е практически ориентирана и достъпно написана книга, фокусирана върху хората с проблеми от аутистичния спектър от всички възрасти. Изпълнено с практически съвети, базирани на богатия професионален опит на автора, изследването помага на тези хора и техните семейства да преодоляват поведенческите и емоционални предизвикателства, пред които всекидневно се изправят.
Книгата е част от поредицата „Детето, здравето, света“ на издателство „Изток-Запад“. В нея срещаме още заглавията „Как да живеем с аутизъм и синдром на Аспергер“ на Крис Уилямс и Бари Райт и „Защо обичта е важна“ на Сю Герхард.
ЗА АВТОРА
Джон Клемънтс е британски клиничен психолог с над трийсетгодишна практика, фокусирал своята работа предимно към хората с проблеми от аутистичния спектър. Основна цел в неговата работа е да окаже подкрепа на хората с този проблем, на техните семейства и на специалистите, работещи с тях. Заемал е редица ръководни постове в здравната и университетската система на Великобритания. През 1996 г. заминава за САЩ, където десет години работи като консултант в Калифорния. През 2006 г. се завръща във Великобритания. Автор е на седем книги и над сто научни публикации.
ОТКЪС
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИНТЕРВЕНЦИИ ПРИ СЪОБЩЕНИЕТО:
„НЕ ИСКАМ ДА ГО НАПРАВЯ“
Нежеланите поведенчески прояви обикновено възникват, когато молим аутистите да престанат да вършат това, което правят в момента, и да започнат да правят нещо друго. По-горе обсъдихме как да им помагаме да съобщават предпочитанията си по по-приемлив начин – например да помолят за почивка или да кажат „не“. Съществуват редица други фактори обаче, които допринасят за изблиците на лошо поведение в моментите, когато отправяме молба или някакво изискване към тях. Всеки от тези фактори има своите практически последици за това, което трябва да направим. Тези фактори ще бъдат обсъдени тук един по един.
ПРОБЛЕМИТЕ ЗА НАДМОЩИЕТО
Някои хора са просто обладани от желанието за надмощие – те изпитват непреодолима нужда винаги да определят сами всичко, което правят, и да се разпореждат с това, което става край тях. Те изобщо не обичат да им се нарежда какво да правят и някой друг да решава нещата вместо тях. Подобни хора понякога са в състояние да отблъснат или да се откажат от нещо, което определено обичат, единствено защото им го е предложил някой друг – те изпитват силната потребност да избират сами за себе си. Това е определен личностен тип, който се среща при всички човешки същества, и някои хора с аутизъм също са такива. Съществуват и теоретични обосновки, които навеждат на извода, че тази личностна характерна черта е много по-често срещана сред хората с аутизъм. Ужасяващият хаос на света край тях вероятно ги кара да използват контрола като средство за намаляване на своята тревожност. Проблемите със социалното мислене ги затрудняват да видят някаква сериозна причина, поради която се налага да правят компромиси с околните.
Един от начините за разрешаването на този проблем е да предложим своите изисквания или молби под формата на избор. Вместо директно да помолим някого да изпълни някаква задача, ние му предлагаме следния избор:
• Кое ще обуеш сега – панталона или чорапите?
• Какво искаш да правиш първо – да напишеш домашното по математика или да почетеш малко?
• Какво избираш – да почистиш с прахосмукачката или да пуснеш пералнята?
Вариантите на избор могат да бъдат представени както словесно, така и нагледно (като показваме съответните материали или нареждаме картинките). Детето до известна степен придобива чувството, че владее положението, но ние запазваме властта в свои ръце, тъй като ние определяме вариантите на избор (като за начало най-добре е да започнем с два-три варианта на избор). Някои деца се затрудняват сами да избират, така че трябва да усвоят това конкретно умение, преди подходът да може да се използва в проблемни ситуации.
ИЗИСКВАНИЯТА – КРАЯТ НА СВЕТА,
С КОЙТО СМЕ СВИКНАЛИ
Когато някой нахлуе в личното им пространство и предложи на хората с аутизъм да започнат да се занимават с нещо друго, това поражда допълнителни проблеми за тях. Ако аутистът е фокусирал вниманието си върху нещо, което вече прави, на него му е доста трудно да се откъсне от него и да пренасочи вниманието си към нещо друго – всъщност това не е просто трудно, то е и доста неудобно. Дори и ако вниманието може да се пренасочи, за детето с аутизъм е трудно да разбере какво се иска от него, колко дълго ще продължи то, кога ще може да се върне към нещата, които са важни за него. Тези мисли представляват реално предизвикателство за мнозина от аутистичния спектър, затова не е изненадващо, че изискванията обикновено предизвикват силна негативна емоционална реакция.
Тези проблеми могат да бъдат третирани по четири начина.
• Упражнявайте многократно последователността „първо това, после другото“ – с това се опитваме да помогнем на детето да проумее, че ще може да се занимава с това, което иска, след като изпълни предложената му задача. По този начин разширяваме полето на предоставената му информация, като чрез нея го мотивираме, понеже втората дейност, която ще последва след изпълняване на задачата, е онова, което обича да прави. Можем да предоставим информацията в словесен или във визуален вид (чрез картинки или чрез самите задачи). Последователността се предава във вид на поредица (от ляво на дясно или от горе надолу). Подходът може да се използва не само в най-проблемните ситуации, но и в колкото може повече ситуации, при които детето трябва активно да участва в изпълняването на някакви задачи. Това се превръща в ритуал. Когато всички изисквания се представят в този формат, с течение на времето детето придобива умението да фокусира вниманието си върху повече от едно неща.
• Упражнявайте многократно последователността „първо А, после Б, после В“ (поведенческа инерция) – това е друг вариант на току-що описаната последователност, но този път с триетапен подход. Както и в предишния вариант, последователността може да се представи словесно или визуално. Най-значителната разлика е, че най-трудното и неприемливо изискване се поставя в средата, между две задачи, в които обикновено детето участва с желание. Разработването на този вариант и превръщането му в ритуал ще помогне; така че той може да се използва и в други случаи, а не само когато трябва да предложим на детето нещо, което му е неприятно.
• Използвайте таймер, аларма и други сигнали, с които да обозначите края на съответната задача – за човека с аутизъм понякога е трудно да разбере, че работата, която го караме да извърши, ще трае само определено време. На детето може да му се струва, че му дават доживотно наказание да се занимава с изкуство, да реже моркови, да решава задачи или да почиства маси. Затова, като се опитваме да изясним какво количество работа трябва да се свърши, му предлагаме един по-приемлив начин да се включи в съответната дейност. Ако задачата е ограничена във времето (трябва да се извършва за толкова и толкова минути), използването на таймер може да ви е от полза. Първоначално можете да дадете някаква съвсем кратка задача, която да се извършва само докато се включи алармата или докато светне лампичката. След като детето схване каква е „играта“, времето може постепенно да се увеличи. Това не само подобрява качеството на предоставената информация за него, но и намалява количеството на социалното общуване и конфронтацията с околните, които са свързани с изпълнението на съответните задачи. Краят на някои задачи може да се маркира по-визуално – да се почисти подът само до определено място, да се нарежат само толкова моркови, колкото да се напълни купичката, и така нататък. Тук отново трябва да започнем със съвсем скромно изискване, така че задачата да може да се изпълни бързо и с течение на времето можем да започнем постепенно да увеличаваме времето за работа.
• Увеличете поощрението, когато детето ви съдейства при извършването на определени задачи – според нашето разбиране повечето неща, които настояваме да вършат хората с аутизъм, са за тяхно собствено добро. Но от перспективата на човека с аутизъм тези задачи са в най-добрия случай напълно безсмислени, а в най-лошия – направо противни. Ето защо е изключително важно да изясним, че от участието в задачата има някаква, макар и дългосрочна, но пък съвсем определена полза. В такъв случай един от начините за постигане на по-лесно участие е да се използва някаква примамлива краткосрочна награда за извършването на определена задача или дейност (това е пример за подхода „първо това, после онова“, описан по-горе). Наградата може да е лакомство, достъп до изключително предпочитана дейност (любима видеоигра), стикер, пари – каквото и да било, което истински би мотивирало детето за работа. Поощрителната награда трябва да бъде дадена веднага след изпълнението на задачата или по време на нейното изпълнение, при завършването на всеки етап от нея. Достъпът до наградата трябва да е възможен единствено чрез конкретната задача – ако детето така или иначе винаги получава любимата си храна, любимите си видеоигри, стикери или пари, тогава това ще намали привлекателността на наградата, което пък от своя страна ще повлияе върху поведението при изпълняването на задачите, предизвикващи гневните изблици.
