Начало / Интервюта / Андрей Захариев: Целият ми живот е бил търсене на пътища към другите

Андрей Захариев: Целият ми живот е бил търсене на пътища към другите

Андрей Захариев e роден в София, възпитаник на НГДЕК “Св. Константин-Кирил Философ”, лауреат на специална награда на Фестивала за Православна музика Хайновка`91, Полша, доктор по философия в СУ “Св.Климент Охридски”. Eдно от лицата е на БНТ – водещ на предаванeто „Библиотеката“. Работил е и като радиоводещ в „FM+”, бил е в журито на наградата „Хеликон”.  Преди дни излезе есеистичната му книга „Метрополитен. Сезонни мисли”. Предлагаме ви интервю със Захариев, предоставено на lira.bg от издателство „Хермес”.

–––––-

Ти си доктор по философия и преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“. Идеите на коя философска школа намираш за най-близки?

–          Трябва веднага да кажа, че гледам на себе си като на православен християнин, и то не формално, по традиционна принадлежност, а по вяра. Интересно е, че както е ставало и с много други хора, тъкмо рационално-аналитичните ми занимания на философ ме събраха с Православието. Иначе аз преподавам история на философията и работата ми е да проумявам, да вниквам. Поради това съм длъжен да страня от симпатиите, но в същото време трябва и да симпатизирам, за да мога да разбирам. Възхищавал съм се и продължавам да се възхищавам на много големи фигури на мисълта от всякакви епохи, но мисля, че животът ми ме свърза съдбовно най-вече с Платон и Аристотел.

Водещ си на културните предавания „Библиотеката“, „Неделя Х 3“, „История. BG“, колумнист си на портал „Култура“. Как съчетаваш преподаването, воденето, философията и литературата?

–          Понякога доста трудно, както се подразбира. Защото не само разпиляването във времето, но и разпиляването на енергията и насочването на интелекта в посоки, които трудно се събират, уморява и изтощава. Трябва да призная, че понякога усещам силна нужда от почивка. Но музиката ме спасява.

Кой е любимият ти писател?

–          Десетки са, ако не и стотици. Аз съм човек, който е отворен за всякакви идиоми на писането. Понякога дори трудно разбирам литературните критици, които говорят за нещо, написано от някого, с такова настървение и агресивност, сякаш че човекът не просто е писал, а е обрал магазин. Пошегувах се малко, разбира се, но наистина не усещам у себе си критическа стръв. Винаги се радвам, когато някой е написал нещо.

Как се роди идеята за създаването на сборника с есета „Метрополитен“?

–          Идеята дойде от издателство „Хермес“ и лично от господин Стойо Вартоломеев, който реши да обособи поредица с текстове на български колумнисти, пишещи за реномирани печатни и електронни издания. Бях поканен да събера текстовете си в книга и тук е мястото да кажа, че с пълна убеденост поверих селекцията и подредбата на друг човек. На Недялко Славов. Мисля, че за мен може да бъде само чест това, че той прие да извърши тази работа с удоволствие и с уважение към моите текстове. Дори с любов към тях. Хареса ги много. Време е вече да кажа, че и аз харесвам много книгата –  такава, каквато се получи.

Кое е любимото ти есе от сборника?

–          Честно казано, не обичам да препрочитам самия себе си, плашат ме собствените ми гмурвания в бездната на мисълта и словото. Но се престраших да отворя книгата и да се огледам в самия себе си. Защото, съгласете се, когато става дума за колекция от периодично писани дълго време текстове, зачитането в собствените ти неща е вид ретроспекция и отваря бездната на спомена и на срещата с неща от живота ти, които съзнателно или подсъзнателно си забравил. Това е нещо като дневник, който не е бил създаден като такъв. Но простете нескромността ми, харесвам много от текстовете си. Със сигурност мога да кажа, че „Тя“, „Разказ“ и „Сезонни мисли“ – първият ми текст за портал „Култура“, както и „Метрополитен“, са много добри.

Коя от разгледаните теми намираш за най-лична и ти е най-близка по сърце?

–          Това са най-вече есета наистина, но странно замесени в едно и с публицистика, и дори чиста белетристика. Читателят, който има сетива за това, ще види, че аз играя активно не само с думите и семантичните им връзки, но и с културни реалии, исторически факти и залагам много на подтекстуалността.

В сборника разсъждаваш за дълбоки теми, но често по забавен начин. Могат ли сериозността и хуморът да съществуват заедно?

–          Разбира се. Даже това е напълно естествено.

Едно от есетата ти се казва „Библиофилия“. Определяш ли се като библиофил?

–          Дори вече не знам. За мен книгата е всекидневие. Нещо като съдовете, в които готвиш и от които се храниш. Вече не е въпрос на любов и привързаност, а на неизбежна реалност. А аз не искам да я избягвам. Може да се каже и така: не става дума за modus vivendi, а за нещо повече.

В „Метрополитен“ засягаш и редица религиозни теми, включително с препратка към атентата срещу френския хумористичен вестник „Шарли Ебдо“. Какво е отношението ти към религията?

–          Аз съм вярващ и източноправославен. Много от текстовете ми в колекцията под заглавие „Метрополитен“ го показват ясно. Сещате се, че това не означава отказ от диалогичността с различните по вяра. Напротив, целият ми живот досега винаги е бил търсене на пътища към другите. Такова за мен е и Православието. Да не забравя да кажа, че посвещавам тази книга на сина си – Андрея.

Свързани заглавия
Излиза сборник с есета на Андрей Захариев

„Метрополитен. Сезонни мисли” тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

picture4

Светлана Дичева: Ако бях политик, щях да слушам внимателно интервютата с творци

Радиожурналистът предлага сега сборник с разкази Познавате кадифения тембър на Светлана Дичева от програма „Хоризонт“ …

Един коментар

  1. Станислав

    Хубаво е този псевдо интелектуалец да пие по-малко, защото явно има проблеми с чашката!!!