Начало / Интервюта / Джордж Фридман: За САЩ е важно да няма хегемон в Европа

Джордж Фридман: За САЩ е важно да няма хегемон в Европа

Джордж Фридман е известен американски политически и стратегически анализатор и учен. Роден е в еврейско семейство в Будапеща, Унгария. Финансов анализатор, писател и основател е на частната разузнавателна компания „Стратфор“. На български са преведени книгите му „Следващите 100 години” и „Следващите 10 години”. От 23 март на книжния пазар излиза и бестселъра му „Взривоопасните точки на Европа. Евросъюзът – фалит или възход”. Преди дни Фридман беше на посещение в Москва, където даде интервю за „Комерсант” и russia-insider.com, в което коментира ситуацията в Украйна.

–––––––––––

Европейските политици казват, че това, което дестабилизира Европа е действията на Русия спрямо Украйна.

–          Европейците са много горди със своя т.нар. „изключителен“ статус. Те са успели да живеят извън състояние на война вече повече от половин век. Просперират и живеят в мир. Но трябва да си спомним, че до преди 1990 г. светът беше окупиран от диспута на САЩ и СССР. След това дойдоха проблемите в Югославия и Кавказ. Европейският континент никога не е бил изцяло мирен. Властите в САЩ и ЕС обясняват острата си политика към Русия с действията на страната, която за първи път от Втората световна война насам, увеличи територията си с използването на сила. Американците знаят, че това са глупости. Първият пример за увеличаване на границата на една страна с използване на сила беше Югославия. Косово беше само кулминацията на целия процес. А САЩ са пряко замесени в него.

Каква е политиката на САЩ спрямо Украйна?

–          През последните 100 години целта на външната политика на Америка е една – да не позволи на нито една държава в Европа да стане прекалено мощна. Първо успяха да спрат Германия, а след това и СССР. Политиката им е следната: да се поддържа баланса с Европа чрез помагане на по-слабата страна и намеса в последния момент, в случай на разваляне на този баланс. И през Първата световна война те се намесиха чак след абдикирането на Николай II, за да спрат инерцията на Германия. През Втората отвориха втори фронт чак през юни 1944, когато видяха, че СССР надделява над Германия. Най-опасният съюз за САЩ е този между Германия и Русия – германските технологии и капитали и руските човешки ресурси.

Кой се опитва да ограничи САЩ в наши дни?

–          Днес САЩ се опитва да спре възхода на регионалните хегемонии – Сърбия, Иран, Ирак. Те действат с изненадващи удари, за изваждане от баланс. Целта им не е да победят Сърбия, Иран или Ирак, а да създадат хаос вътре и да им попречат да станат прекалено силни.

Каква е тогава тактиката на Русия?

–          Раздробяването на Европа е придружено с отслабването на НАТО. Европейските страни например нямат истински собствени армии. В Северноатлантическия съюз само САЩ има силна армия. В тези времена силата на Русия расте бързо. Русия иска да има максимално голяма буферна зона със границите си от запад. Затова пък е много притеснена от взаимоотношенията си с източните си съседи като Беларус, Украйна и балтийските републики, както и други източноевропейски страни. В началото на миналата година в Украйна имаше проруско, но разклатено правителство. Русия не искаше да контролира напълно Украйна или да я окупира. Достатъчно е тя да не се присъедини към ЕС или НАТО. Руските власти не можеха да понесат западните сили да имат войски само на стотина километра от Курск или Воронеж. САЩ, от друга страна, искаха да бъде установено прозападно правителство в Украйна. Те видяха възхода на Русия и искаха да спрат възстановяването на позицията й от времето на СССР. Прозападните сили в Украйна смятаха, че САЩ щеше да удържи натиска на Русия. Русия определя случилото се в Украйна като един от най-бруталните държавни преврати, организирани от САЩ.

Имате предвид прекратяването на споразумението от 21 февруари и събитията на площад „Майдан”?

–          Да, всичко това. В крайна сметка, САЩ финансираше организациите за защита на човешките права в Украйна. Това беше пропуснато от руските власти. Когато го разбраха, вече беше твърде късно да предприемат нещо. Също така не можеше да предвидят какво ще се случи в Източна Украйна.

С други думи – кризата в Украйна е де факто сблъсък на интересите на САЩ и Русия?

–          Имаме 2 страни. Едната иска Украйна да е неутрална, а другата – да спре руската експанзия. Не може да се каже, че едната е права, а другата греши. И двете действат според националните си интереси. Тези интереси обаче се сблъскват. За Америка е важно да няма хегемон в Европа. Но напоследък са притеснени от потенциала на Русия и нейните намерения. Русия пък започва да бяга от дефанзивната си позиция, която заема от 1992 г. насам, и се опитва да възстанови предишното си влияние. Става въпрос за разминавания между интересите на 2 от най-големите световни сили.

Как ще се развият събитията с Украйна от тук нататък?

–          Русия няма да отстъпи Крим, това е очевидно. Но сигурно ще имат трудности в набирането на съюзници на този полуостров. Но в Москва не могат да си позволят да отстъпят, защото ще допуснат установяването западни въоръжени сили на територията на Украйна. Това ще бъде кошмар за тях.  САЩ ще трябва да вземе стратегическо решение. Не сега, но в близко бъдеще. Или трябва да се намеси по-активно в Украйна, което е път, пълен с трудности, или да направи нов съюз, в или извън НАТО, със страни като Румъния, Полша, балтийските републики и, може би, Турция. Второто вече се случва. Бавно, но се случва. Това е в конфликт с интересите на Русия. САЩ не иска да контролира Украйна, просто иска тя да не бъде контролирана от Русия. Много зависи от Киев. Правителството в Киев е слабото място на Украйна. Ако то се пропука, Русия ще се опита да използва това в своя полза. Въпросът е може ли Русия да се опази цяла. Сега тя се сблъскват с много от факторите, довели до разпада на СССР – липса на ефективна транспортна система и критично отношение на много региони към столицата.  Както и икономика, която може да функционира само по един начин – чрез високи енергийни цени. Те имат само един продукт, а днес от него има излишък на световния пазар.

Прочетете още

Diana

Издателката Диана Бойчева: „Свикнали сме да не лишаваме децата си от нищо, но на каква цена?“

Има огромна разлика между нужда и желание, казва тя „Как да превърнем 100$ в 1 …