Начало / Критика / 1925 ли е най-значимата година за литературата?

1925 ли е най-значимата година за литературата?

Културната страница на уебсайта на Би Би Си публикува текст, в който 1925 г. е определена като най-важната за литературата година досега, съобщи „Гардиън“. Статията е дело на журналистката Джейн Чабатари. Тя се аргументира с публикацията на дебюта на Ърнест Хемингуей, „In Our Time“, „Госпожа Далауей“ от Вирджиния Улф и „Великият Гетсби“ от Франсис Скот Фицджералд. Също тогава излизат и „Американска трагедия“ от Теодор Драйзер, „The Making of Americans“ от Гъртруд Стайн и „Манхатън“ от Джон Дос Пасос.

Как е стигнала до извода си Чабатари обаче? Ето какво пише тя:

„Първо гледах за публикувани важни книги – дебюти и шедьоври. След това оцених приноса им във времето – дали тези книги продължават да интригуват читателите, дали все още изследват универсални дилеми, страдания и радости. Накрая анализирах доколко въпросната година влияе върху курса на литературата и дали променя статуквото в писането. 1925 г. е годината не само на много значими книги, но и културен и литературен повратен момент. Променят се както представите на читателите, така и стилът, изказът и използването на прозата от авторите. „Госпожа Далауей“ е първата книга, която отразява посттравматичния стрес след Първата световна война. Това е и годината на промяна от сюрреализъм към натурализъм и модернизъм. През 1925 г. стартира и т.нар. „Епоха на джаза“ в САЩ.“

Дали журналистката от Би Би Си е права – всеки може да прецени и да има собствено мнение. Но има и други години, които са изключително важни за литературата. „Гардиън“ предлага още 1862 г., когато излизат „Записки от мъртвия дом“ от Фьодор Достоевски, „Клетниците“ от Виктор Юго и „Бащи и синове“ от Иван Тургенев; 1899 г., когато са публикувани „Пробуждане“ от Кейт Шопен, „McTeague“ от Франк Норис, „Господарят Джим“ и „Сърцето на мрака“ от Джоузеф Конрад; 1950 г., когато на книжния пазар се появяват „Аз, роботът“ от Айзък Азимов, „Марсиански хроники“ от Рей Бредбъри, „The Grass is Singing“ от Дорис Лесинг и „Лъвът, вещицата и дрешникът“ от К. С. Луис.

Читатели на „Гардиън“ предлагат още 1962 г. с книги на Солженицин, Набоков, Кен Киси, Антъни Бърджес, Олдъс Хъксли и Филип К. Дик. Също така 1997 г. с дефиниращи литературата на ХХ век романи на Филип Рот, Дон ДеЛило и Томас Пинчън, както и началото на поредицата за Хари Потър от Дж. К. Роулинг.

Прочетете още

2388

Двама автори на популярни тийн книги са обвинени в сексуален тормоз

В резултат на онлайн обвинения, авторите на „Лабиринтът“ и „13 причини защо“ бяха изхвърлени от …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *