„Черната тетрадка“ на големия български карикатурист и общественик Илия Бешков излезе наяве. Луксозното издание предлага среща с живота и творчеството на една от най-значимите личности от българския културен и обществен живот и отваря досието и личния дневник на големия Бешков. Съставители на книгата са покойният Александър Бешков – син на карикатуриста, и съпругата му Савка Чолакова.
Книгата включва дневника на художника, писан в периода 1950–1951 и добавка през 1955 г., полицейското му досие (от 1925 г. до смъртта му през 1958 г.) и албум с най-значимите му карикатури.
Дневникът на Бешков е изключително ценно сведение от 50-те години на миналия век, отразяващо събитията през погледа на недолюбвания от властта по това време творец. В „Черната тетрадка“ са публикувани автентични документи от полицейското досие на Бешков в периода 1925–1958 г. и албум, обхващащ най-значимите произведения от творчеството на големия карикатурист от периода 1914–1958 г. Книгата включва и снимков материал от личния архив на семейството на художника.
„Черната тетрадка“ на Илия Бешков предлага среща с един наистина гениален творец, необикновен човек с активна гражданска позиция. Личният дневник на талантливия карикатурист, автентичните документи от досието му и публикуваните произведения потапят в духа на епохата и проследяват жизнения път на един от най-големите български творци на културата, доблестен човек, който остава верен на своите принципи независимо от политическите режими.
Илия Бешков Дунов е роден на 24 юни 1901 г. в с. Долни Дъбник, Плевенско. Завършва гимназия в Плевен, следва две години в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, учителства в родното си село. През 1921 г. започва да учи живопис в Художествената академия, в класа на проф. Никола Маринов и завършва през 1926 г. Сътрудничи на редица издателства, вестници и списания, в които отпечатва над хиляда свои творби. Илюстрира и оформя повече от 60 книги. От 1945 г. до смъртта си през 1958 г. преподава рисуване, илюстрация и оформление на книгата в Художествената академия и завежда катедра „Графика“. От 1953 г. е професор. Той е един от най-забележителните български творци от първата половина на миналия век. Жизненият му път е белязан от бурни събития: Първата и Втората световни войни, политически преврати и промени на властта, като основните периоди в творчеството му съвпадат с ключови събития от историята на България. Бешков е човек с активна гражданска позиция, израз на която са прочутите му карикатури. Именно в областта на карикатурата той постига върховете си като художник – те са едни от най-забележителните постижения на българската публицистика. Самият Бешков пише за същността на този жанр: „Карикатурата черпи идеите, сюжета и темата си направо от живота, от действителните факти от обществения, политическия, стопанския и битовия живот. Тя следва отблизо факта, случката, събитието, без които тя е немислима. Винаги актуална, будна и подвижна, тя прониква всестранно в живота и, ставайки пълен негов изразител, тя се превръща в богата съкровищница на знание за народа и епохата.“
„Черната тетрадка (Дневникът на художника Илия Бешков. Полицейско досие 1925-1958)“ тук