Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 6 март, се навършват 106 години от рождението на полския поет, сатирик и преводач Станислав Йежи Лец. Известен е с оригиналните се афоризми, сентенции и епиграми. Роден е в Лвов в полско-еврейско ексцентрично семейство. Преди Първата световна война семейството се преселва във Виена. Завършва право през 1933 г. в Лвов. Пише и публикува поезия. Счита, че поезията и политиката са неделими. След окупирането на Полша от Германия е арестуван и прибран в концлагер. Успява да избяга и е заловен, но като интелектуалец е пощаден при разстрела на останалите бегълци. По-късно се присъединява към съпротивата. След победата е бил културен аташе на посолството на Полша във Виена. Продължава да пише и публикува книгата „Разходката на циника“. През 1950 г. поради несъгласие с тоталитарния режим в Полша, се премества в Израел със семейството си. Две години по-късно се връща във Варшава, където продължава да пише, но комунистическите власти го наказват, като многократно забраняват да се публикуват негови творби. Въпреки това той издава четири книги поезия и сатира. Умира на 7 май 1966 г. във Варшава.
Най-известната му книга е „Невчесани мисли“ (Myśli nieuczesane, 1957 г.), чиято коректура получава няколко дни преди смъртта си. Книгата е преведена и публикувана в България през 1968 г. Няколко години по-късно той завършва продължението „Нови невчесани мисли“ (Myśli nieuczesane nowe, 1964 г.), но не доживява да види това издание.
В дома на обесения не се говори за въже. А в дома на палача?
Бъди реалист — не казвай истината.
Божието — богу, Кесаревото — кесарю. И какво остава за хората?
Ако в политическите басни се говори за животни — значи времената са нечовешки.
Бъди алтруист – уважавай егоизма на другите.
Бъди реалист — не казвай истината.
В ада дяволът е положителен образ.
Да събаряме Бастилиите, преди да са ги построили.
В началото бе Словото. По-късно започна Мълчанието.
В някои извори на вдъхновението музите си мият краката.
Вече и в лабиринтите има окачени табелки „Блуждаенето е забранено!“.
Всеки век си има своето средновековие.
Всички богове са били безсмъртни.
Всички хора са равни. След съответна обработка.
Всичко е в ръцете на човека, затова те трябва да се мият често.
Да живее черното минало на Африка!
До дълбоката мисъл трябва да се издигнеш.
Животът заставя човека да извърши много доброволни постъпки.
Животът отнема на хората твърде много време.
Животът се върти в кръг, все по-близо до гърлото.
За да достигнеш до извора, трябва да плуваш срещу течението.
Зад всеки ъгъл ни дебнат нови посоки.
Заповедното наклонение се променя. Преди удивителният знак приличаше на тояга, сега — на ракета.
И всички да си затворят устите, въпросът си остава открит.
Има времена, когато на смъртния си одър философът казва: „Добре, че не ме разбраха.“
Има ли право людоедът да говори от името на тези, които е изял?
Има фабрики за гении, но не им доставят суровини.
Имаше две възможности: или да застана на тяхната платформа, или да увисна над нея.
Истинският мъж е мъж дори тогава, когато е гол.
Историята е съвкупност от факти, които не е трябвало да бъдат.
Кладите не просветляват тъмнината.
Когато в сълзите паднат няколко капки кръв …как става розово.
Когато водата е вече до устата, горе главата!
Когато си на върха, имаш оправдание, че не можеш да отидеш по-нагоре.
Когато чуеш: „Да живее прогресът“, винаги питай: „Прогресът на кое?“
Който няма нищо общо с изкуството — да няма нищо общо с него! Ясно ли е?
Креслото на властта не отговаряше на размера на главата му.
Където смехът е забранен, обикновено не дават и да се плаче.
Липсата на мисъл убива. Другите.
Любовта към Родината не признава чужди граници.
Мислите на някои хора са толкова плитки, че не стигат даже и до собствените им глави.
Много триумфални арки по-късно са носени като ярем от народа.
На джуджетата трябва да се кланяш ниско.
Навремето и вечността е била по-трайна.
Не е за вярване, но лъжата е съществувала и преди да изобретят книгопечатането.
Не е кой знае какво да кажеш: „Съм!“ Важното е да си.
Не пиши кредото си по стените.
Не се бори със себе си — ще загубиш.
Неосъществените дела предизвикват катастрофална липса на последици.
Нравите падат във все по-луксозни кревати.
Някои големи думи са толкова кухи, че в тях може да затвориш цели народи.
Някои дотолкова са изпреварили своето време, че се налага да го изчакват на определените за целта места. — Пояснение: На руски и полски „определените за целта места“ е синоним на „затвор“
Някои искат да разбират това, в което вярват, а други — да повярват в това, което разбират.
Някои национални трагедии се играят без антракт.
Облада науката, но не я оплоди
Ония, на които идеята им е все на устата, често я завират и другаде.
От нули е лесно да направиш верига.
От раната, неумело нанесена на тирана, може да изтече море от чужда кръв.
Понякога вкарват контрабандно истината в тези страни, където тя не се цени.
Понякога трябва да замълчиш, за да бъдеш изслушан.
Предричат ми, че ще престана да бъда актуален. Те си мислят, че пиша за тях.
Пробил си стената с главата си. И какво ще правиш в съседната килия?
Прозорецът към света може да се затули и с вестник.
Произведението говори само за себе си, ако има на кого.
Първо премисли, преди да почнеш да мислиш.
Сатирик, който плюе според вятъра, оплюва собственото си лице.
“Сигурно ви е много трудно да измисляте толкова много мисли с главата си“ — попита ме мило тя. „Така е — отвърнах,- но мисля, че с краката щеше да ми е още по-трудно“.
След изчистване на Историята от лъжите не е задължително да остане истината. Може и нищо да не остане.
Спрете Земята! Искам да сляза!
Хора, обединявайте се! Вижте: нулата е нищо, но две нули вече значат нещо.
Хората бъркат законите с правата.
Човекът е страничен продукт на любовта.
Щом куца, значи върви.
