Лира Литературно-рекламна Агенция
Федералното бюро за разследвания, ръководено от Дж. Едгар Хувър, следяло изключително внимателно афроамериканските писатели в средата на ХХ век, става ясно от нова книга, съобщи „Гардиън“. Става въпрос за нехудожественото заглавие „FB Eyes: How J Edgar Hoover’s Ghostreaders Framed African American Literature“ от професор Уилям Максуел. То ще бъде публикувано на англоезичния книжен пазар от издателството на университета „Принстън“ на 18 февруари.
Книгата е базирана на скоро разсекретени документи на ФБР. Всичко започнало, след като Максуел поискал досието на родения в Ямайка Клод Маккей, ключова фигура за Харлемския ренесанс и автор на сонета „If We Must Die“. Оказало се, че хората на Хувър имат 193 страници информация за дейностите на Маккей, характеризиращи го като „чернокож революционер“.
Преподавателят по английска и афроамериканска литература в Washington University решил да задълбочи търсенето си. Той поискал информация за общо 106 писатели, като цели 51 от тях имали досиета във ФБР. Досиетата били в размер между 3 и цели 1884 страници. Те покриват периода между 1919 и 1972 г.
В книгата си Максуел твърди, че Хувър е бил силно заинтересуван от т.нар. черна култура и може да се окаже, че Бюрото е най-големият и влиятелен критик, анализатор и читател в сянка на афроамериканската литература през ХХ век. В същото време се знае, че Хувър е бил против движението за граждански свободи на чернокожите с лидер Мартин Лутър Кинг-младши.
На сайта wustl.edu вече са достъпни 49 документа на ФБР, които досега са били секретни. От тях близо 14 000 страници са посветени на чернокожите писатели в САЩ.
Според Максуел, създателят на ФБР е търсил връзка между афроамериканската култура и афроамериканския радикализъм. Известен факт е, че повечето чернокожи писатели в САЩ в този период са били свързани един с друг и са били членове на социалистически и комунистически организации. Това също е било от значение за Хувър. Въпреки следенето на авторите обаче в докладите личи по-скоро възхищение към личностите и тяхното творчество, отколкото критика.
