Днес, 4 февруари, се навършват 115 години от рождението на френския поет Жак Превер. Изявявал се е още като драматург и сценарист. Свързван е с течението на сюрреализма. Творчеството му е и хроника на живота в Париж през първата половина на ХХ век. Поемите му са използвани за песни на изпълнители като Ив Монтан и Едит Пиаф. Сценарист е на култовия френски романтичен филм „Децата на рая”. Получава номинация за „Оскар” за най-добър оригинален сценарий. На български са преведени книгите му „Как да нарисуваш птица”, „Приказки за непослушни деца” и „Дъжд и слънце над Сена”. Умира през 1977 г. Представяме ви цитати от Превер, публикувани в brainyquote.com и goodreads.com.
„Дори щастието да те позабрави за момент, ти никога не го забравяй.”
„Любовта е толкова простичка.”
„Когато истината не е свободна, свободата вече не истинска.”
„Трябва да се опитваме да бъдем щастливи, дори само за да даваме пример.”
„Хората говорят затова, което виждат. Децата гледат и виждат едновременно. Аз също. Това се отнася и до четенето на книги.”
„Всеки успех е за сметка на неуспеха на нещо друго.”
„Няма проблеми, само учители.”
„Времето е трудно за тези, които се опитват да го убият.”
„Милиони и милиони години няма да ми дадат и наполовина достатъчно време, за да опиша онзи малък миг, в който ти прегръщаш мен, а аз прегръщам теб.”
–
„От малкото сламено кошче
бащата подбира хартиено топче.
Със замах мигновен
го захвърля в стария празен леген.
И пред децата му озадачени
изниква съвсем неусетно
пъстроцветно
и голямо японско цвете –
внезапно разцъфнала лилия.
А децата мълчат удивено
и възхита в очите им свети.
Завинаги в своите спомени скрили я,
все така ще разцъфва красивата лилия –
ненадейното цвете,
родено за тях
и за миг
сътворено пред тях” – из „Приказки за непослушни деца”
––
„Спомням си, че щом видя за първи път морето, баща ми се замисли за момент и рече поразен: „Какъв голям леген, но жалко, че с мостове той не е съоръжен!“
Всички се разсмяха, а на мен ми се приплака. Мама ми изви ухото и ми рече: „Не бива да се смееш ти, човече, като всички други, щом баща ти се шегува.“ Виновен ли съм аз, че негодувам срещу плоските шеги на възрастните хора?” – из „Приказки за непослушни деца”