Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 3 февруари, се навършват 133 години от рождението на Добри Немиров – един от създателите на късия психологически разказ и психологическия роман в българската литература. През 1912 г. излиза неговата първа книга – сборникът „Разкази“. Считан е от Иван Шишманов и Асен Златаров за един от най-талантливите ни белетристи. Романът му „Братя“ е определян като втори връх след „Под игото“. Написал е общо 20 произведения – повести, романи пиеси. В много от произведенията му намират място неговите русенски спомени за детството и семейството му – „Напред“, „Първи бразди“ и „Когато бях малък“. Дълги години е бил в управителния съвет на Съюза на българските писатели и три мандата негов председател. През 1936 г. е удостоен с Кирило-Методиевска награда на фонд „Берлинов“ за цялостно творчество. Нейни носители са били само Елин Пелин и Йордан Йовков.
Интересно е да се знае, че Немиров основава пенсионния фонд на Съюза на писателите и фонд „Йордан Йовков“ за подпомагане на талантливи автори. Парите са му лично дарени от Жак Елиас – приятел от детските му години. Живеещият в САЩ богат търговец , виждайки немотията на своя приятелят, му дава два милиона лева.
Немиров е роден като Добри Харалампиев Зарафов в Тутракан. Непосредствено след раждането, родителите му се установяват в Русе, града, който по-късно се отбелязва от всички негови биографи като родно място. В крайдунавския град Добри Немиров се формира като личност, започва да пише и за първи път публикува през 1902 г. свои разкази в русенски списания. Умира в София на 30 септември 1945 г. Бил е масон.
През 1986 г. е публикувана книгата „Добри Немиров. Спомени от един свидетел на неговия живот”. Неин авторе е синът му Емил Немиров.
„Бедният Лука“ от Добри Немиров тук
Един достоен мъж, жалко, че е забравен. Но така е в днешна България – посредствеността цари навсякъде.