Начало / Читатели / Проклятието на прехода през погледа на Георги Атанасов

Проклятието на прехода през погледа на Георги Атанасов

Борислав ГЪРДЕВ

Отдавна чета с интерес анализите и коментарите на Георги Атанасов, публикувани основно в „Минаха години“ и „Уикенд“.
Постепенно свикнах с неговия стил – стегнат, лапидарен,с интересни образни попадения, с безкомпромисни и провокативни обобщения.
Беше въпрос на време да стигна и до книгите му – като за Коледа си направих подарък с „Проклятието на прехода“.
Не съм изненадан от прочетеното.
То всъщност се чете на един дъх и  е обобщение на неговите постановки, с които ни занимава през последните години като политически анализатор.
Атанасов е ерудиран и подготвен автор.Той познава в детайли материята за безславния ни криминален преход, знае и кои са външните – сделката в Малта между Буш и Горбачов  от 1 – 3 декември 1989 г. и вътрешните фактори – повратливата номенклатура, сключила дяволски съюз с ДС  за грабителско усвояване на народното стопанство, довели страната ни до лунен пейзаж и пустиня, напомняща финалния епизод на „Забриски пойнт“ (1970) на Антониони.
За автора няма тайни и неизвестни факти, които да пречат за адекватното осмисляне на този луд 25 годишен период, започнал с изключителен ентусиазъм – кой не помни подпийналите храбреци от 11 ноември 1989 г., викащи сподавено и с озъртане – „Долу Тодор Живков!“ и довел до обедняване на 80% от населението на България, до фалити, измами, кражби, убийства и погребване на мечтите ни за елементарна справедливост и достоен живот.
В анализа по ограбването и опростачването на населението ни Атанасов е безпощадно точен, откровен и аргументиран.
Не мога да приема обаче измъчващата го ретроносталгия, водеща до идеализирането на соца.
Вярно, тогава нямаше безработица, имаше социална сигурност, с 200 лева ходехме на море и планина, както и на летни и есенни бригади за подпомагане на селското стопанство.
Но ги имаше и черните „Волги“ с перденцата, богоизбраните, които махаха от трибуните, мегаломанските заводи във Видин и Радомир, които логично се срутиха, първия фалит на България от 1960 г., довел до продажбата на 20 тона златния ни резерв от съветска страна на борсите в Цюрих и Лондон на 11 юли 1960 г. и последния провал , признат от Живков на заседание на Политбюро на ЦК на БКП на 25 октомври 1989 г., зависимостта от съветските пазари.
Имаше го и жестокото усещане за контрол и несвобода – дори, когато издайнически слушахме „Дийп пърпъл“ и „Бийтълс“ и четяхме циклостилните преводи на Солженицин и Пастернак.
Имаше я и регламентираната предопределеност в живота, в който можеше да направиш кариера само ако си партиен член или агент на службите.
А ако избереше челния сблъсък със системата,  килията в Пазарджишкия затвор ти бе напълно сигурна – Атанасов сякаш е забравил прословутия член 273 от НК , по който бяха преследвани инакомислещите у нас.
Горчивият извод в книгата  е друг.
Той е стряскащ, но и много верен и важен.
От много кланяне на Големия брат – преди Москва, сега Вашингтон и Брюксел – България май е интересна за великите сили само като преден пост срещу исляма и джихадистите, обезкървена, малка и оставена на доизживяване държава, разчитаща на подаяние и снизхождение от големите играчи, с които на Балканите винаги и постоянно трябва да се съобразяваме.

„Проклятието на прехода“ тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

1b3c5e96e7abdfd7322b5e9a9cd08247

Дневници на Дарвин изчезнаха от Кеймбриджкия университет

Ценните документи липсват в библиотеката вече 20 години Дневниците, в които присъства и еволюционното дърво, …