Лира Литературно-рекламна Агенция
Как ще четем в бъдеще? Ще има ли печатни книги и след 100 години? Или електронните напълно ще ги изместят и хартиените издания ще бъдат забравени? Какво вещае дигиталната епоха за бъдещето на четенето? На тези въпроси отговаря редакцията на „Дойче веле” в статията си „Какво по-добро от добрата книга”.
Вече има и отговори на много от тези въпроси. Да, гласи единият, все повече хора ще загърбват книгата и ще четат с електронни уреди. Не, гласи вторият, електронните уреди за четене имат, поне в Германия, едва петпроцентен дял от оборота и няма да бъдат сериозна конкуренция на традиционните книги. Някои с разпалена убеденост твърдят, че в близко бъдеще книгата ще умре. В бъдеще няма да има достатъчно ресурси за производството на класическата книга. Печатната книга ще изчезне. И днес тя се чете от представителите на едно отиващо си поколение. Днешните младежи почти не похващат книга в ръце. Те не четат печатан на хартия текст. Или само в случаите, когато трябва да видят указанията за ползване на новия модел смартфон.
Нищо подобно! И в бъдеще ще има книги, твърдят защитниците на книгата. Речниците може и да изчезнат. Някои специализирани издания – също. Но хората и в бъдеще ще четат романи и разкази от книгите. Големите книжарски вериги може и да понасят загуби в сферата на продажбите, но малките специализирани литературни книжарници процъфтяват, аргументират защитниците на „старата“ система. Да не говорим за издателствата! И в бъдеще ще възникват нови издателства, и в бъдеще ще има млади и ангажирани издатели, хора на книгата с класическо образование.
Както казахме, тези дискусии са необходими и понякога дори поучителни. Дискусии се водят по панаирите на книгата, на литературните фестивали или у дома между хора, които се интересуват от книжния пазар. Малко или повече хората спорят, умуват и правят догадки за бъдещето на книгата. Но и сега има някои факти, които не могат да се пренебрегнат, а именно загубите на някои големи книжарници и настъплението на доставчици като „Амазон”. Можем също да установим, че специализираната литература действително се прехвърля в електронната сфера, а художествената литература спомогна за завръщането на класическата добре оформена книга.
Нека обаче да се върнем към първоначалния въпрос. Онези, които така усърдно превъзнасят електронната книга и дигиталната промяна, го правят, защото книгите всъщност не ги интересуват. Не ги интересува и съдържанието. Пардон, в дигиталния свят е прието да се казва „контент“. Много по-просто е да се говори за статистики, данни и пазари, отколкото за един роман от Луц Зайлер, който на 450 страници се занимава с миналото на ГДР например. Или пък за новия превод на класическите романи на Балзак. При целия интерес към промяната в културата на четене, самото четене е и въпрос на време. То отнема време от живота ни. За някои това не е изгубено време. И те не си пилеят времето да правят предположения как хората ще четат след 50 или 100 години. Просто предпочитат да прочетат една хубава книга.
