Лира Литературно-рекламна Агенция
Иво СИРОМАХОВ
Понякога и политиците стават писатели. А някои от тях могат да пишат не само безобразна поезия като Едвин Сугарев, но и забележителни романи.
Такъв например е британецът Майкъл Добс. Той е високопоставен държавен чиновник – бил е политически секретар на Маргарет Тачър, Джон Мейджър и Джеймс Камерън. Веднъж отишъл на почивка със съпругата си и през цялото време недоволствал, че книгите, които си е взел, са му скучни. “Ами като са ти толкова скучни, вземи ти да напишеш книга”, измърморила жена му.
Добс се амбицирал и резултатът е забележителният роман “Къща от карти”. Простете ми клишето, но тази книга се чете на един дъх. Наистина. Тя ни въвежда в зловещия свят на британската политика – свят на интриги, клевети, изнудвания и шантаж в преследването на Властта. Почти като в България, само че доста по-изискано и изтънчено.
По книгата на Добс беше заснет и сериал с Кевин Спейси в главната роля. Не съм го гледал, така че не бих могъл да взема страна във вечния глупав спор “книгата ли е по-добра или филмът”.
“Къща от карти” е роман, който не бива да бъде пропуснат.
Джефри Арчър е познат в България като автор на трилъри, но малцина знаят, че преди да стане писател, той също е бил политик. Депутат в Камарата на общините от партията на консерваторите. Дори e лежал в затвора за лъжесвидетелство – нещо немислимо за българската политика.
Романът му “Четвъртата власт” разказва за бруталната конкуренция между двама медийни магнати Рупърт Мърдок и Робърт Максуел. Конкуренция, която прераства във война. И в тази война всички средства са позволени. Включително и убийствата.
Да, това е художествена измислица и вероятно някои неща са преувеличени. Но романът е базиран на реални факти. И описва реални хора и събития.
“Четвъртата власт” ни показва тъмната страна на медиите. А Арчър е блестящ разказвач, който знае как да задържи вниманието на читателите.
“Прочети автобиографията на царя”, каза ми преди няколко седмици жена ми. “Ще се изненадаш”.
И наистина бях изненадан. Автобиографията на Симеон II “Една необикновена съдба” разкрива непознати черти от образа на царя. Винаги съм го мислел за студен и суховат човек. Оказва се, че съм грешал. Симеон II се оказа много емоционална личност, с прекрасно чувство за хумор и самоирония. Автобиографията му е безценен документ на една епоха – тя разкрива неизвестни епизоди от съвременната политика, както и непознати факти от живота на баща му Борис Трети и дядо му Фердинанд. Независимо какви са оценките ви за политическата дейност на Симеон II, книгата ще ви бъде любопитна. Все пак – колко често ви се случва да прочетете книга, написана от жив цар?
Свързани заглавия
