Ана Криен: Спортът не е проблемът, а мъжете, които го използват, за да си избиват комплексите за мъжественост

12.12.2014 Интервюта

Ана Криен стана едва втората жена, която печели наградата за спортна книга на годината на букмейкърската къща „Уилям Хил“ в 26-годишната история на отличието. Тя грабна приза за книгата си „Night Games: Sex, Power and Sport“, която описва съдебния процес на осъден за изнасилване състезател по австралийски футбол и анализира разпространената нагласа на звездите в този спорт към жените и секса. Представяме ви интервю с писателката, публикувано във vice.com.

–––––––––

Защо решихте да пишете за австралийски футболисти и секс?

– Това е идея, която дълго чаках, за да реализирам. Спомням си, преди десетилетие бях в един бар, където се организираше куиз. Един от въпросите беше как се е казвало момичето, което е починало в хотелската стая на Гари Аблет-старши. Помислих си – какво по дяволите!? След този инцидент започнах да обръщам внимание на обвиненията в сексуално насилие към спортисти.

Вие обаче гледате обективно на нещата. Книгата не се опитва да осъжда само спортистите. Съзнателно ли беше това?

– Искам преди всичко да отбележа, че тази книга не е насочена срещу спорта. Има един прекрасен австралийски спортен писател, който казва, че някои спортисти дават изключително лошо име на спорта. Аз съм съгласна. Спортът не е проблемът, а мъжете, които го използват, за да си избиват комплексите за мъжественост. Аз харесвам австралийски футбол, спортувам. Не искам да звуча като лявоцентристка или самодоволна жена. Нямам предвид, че всички спортисти са еднакви и се държат по един и същ начин, защото това не е вярно.

Фен ли сте на австралийския футбол?

– Харесва ми, но не бих се нарекла чак фен. Моят партньор е фен.

Моят редактор ми предложи да гледаме мач докато говорим. Какво щеше да се случи, ако го бяхме послушали?

– Щеше да е забавно. Щеше да има много остри критики към предаването. Понякога наистина ми е странно защо интервюираме спортистите: „Какво искате да се случи днес? – Искаме да спечелим.“ Без майтап!? Щяхме да обиждаме коментаторите, но самата игра е забавна. Особено по-дребните и бързи играчи. Като цяло щеше да е приятно изживяване.

Вие пишете за включване на жените в Австралийската футболна лига, но впоследствие отричате възможността. Дали е възможно да се осъществи това?

– Може би. Не знам обаче дали бих гласувала. Веднъж играх баскетбол само с мъже. Беше много небрежна игра, но всеки път, когато бях в единоборство с тях, се чувствах сякаш се удрям в метален стълб. Усещах зъбите и костите ми да тракат след мача.

Има много скандални неща в книгата. Някои са направо шокиращи. Изненадахте ли се колко ненормални неща се случват с професионални състезатели?

– Тези момчета са отделени от нормалния свят. Те прекарват 24 часа в една съблекалня, един с друг, и все повече се отделят от реалността, в която всички ние живеем. Предполагам самите те се объркват понякога. Много жени им се предлагат. Получават лесен секс често. Нормални бариери, стоящи пред останалите, не стоят пред тези футболисти. Проблемът идва когато някоя жена попадне в техния свят и не знае правилата на играта, а няма шанс да се измъкне.

Критикувате най-вече съдебната система. Изненадана ли сте колко тесногръда е тя?

– Да, много. Проследих процеса на юношески състезател. През цялото време нито се стигна до справедливост, нито до яснота. Хората влязоха в случая неинформирани и излязоха с потвърдени предразсъдъци.

Изглежда доста съчувствате на обвиняемия?

– Да, съчувствах на Джъстин Дайър. Когато се запознах с неговото семейство, те наистина страдаха. Баща му беше диагностициран с рак в началото на процеса. Те бяха буквално осакатени от разходите по делото. Естествено, травмата за жертвата е била още по-голяма. Но не можех да си представя Джъстин като чудовище, защото той не ми се стори такъв.

Вие сте говорили с Джъстин, но читателят сякаш е доста дистанциран от жертвата. Какъв беше проблемът да не говорите с нея?

– Не получих такава възможност и се паникьосах. Затова реших да включа и други подобни случаи, за да представя на читателя алтернатива и да запълня тази дупка в книгата.

Трудно ли беше да запазите обективност?

– По-трудно е за другите хора да разберат защо не вземам позиция. Очевидно е, че е трудно да си неутрален, знаех за това още от началото. Често тези случаи на изнасилване опират до думата на единия срещу думата на другия. Лесно е да се вкара елемента на съмнението. Много пъти съдебните заседатели нямат друга опция освен да отсъдят невинен. Не мога да игнорирам елементите на съмнението. Моята работа не е да осъждам, а да покажа колко сложен проблем е.

Свързани заглавия

Ана Криен стана втората жена, която печели наградата „Уилям Хил“ за спортна книга на годината