Лира Литературно-рекламна Агенция
През 2014 г. Александър Шпатов не само се завърна, но и влезе в историята на българското книгоиздаване с първата книга с приложение за мобилни устройства. Читателите могат едновременно да се наслаждават на майсторството на перото му в сборника с кратки разкази “#НаЖивоОтСофия“, и сами да отбелязват любимите си кътчета в столицата от продължението. Ето и топ 5 на годината, които Шпатов избра:
„Калуня-Каля“ – това бе дълго критото имане на Георги Божинов. Абсолютна сензация!!!
„Отвътре“ – Радослав Парушев е по-добър от всякога. Цинизмът му удря в най-големите гнойни рани на България.
„Изведнъж на вратата се чука“ – най-зрелите, силни и необясними разкази на Етгар Керет. Един от най-зрелите, силни и необясними разказвачи в света въобще.
„Книгата, която ми направи най-силно впечатление през годината и все още ме държи са събраните разкази на Исак Бабел. Не знам как да ги опиша, абсолютна магия на словото има в тях. За съжаление изданието беше много старо (в превод на Далчев, между другото), така че няма как да се намери. За пето място – през годината открих класиките, които чета на английски през „Киндъл“-а. Така че препоръчвам на всеки да си купи „Киндъл“ или някакъв руг четец. Върши супер много работа, а и пести пари!
–––––––––––
Мария Донева продължава да е една от най-обичаните български съвременни поетеси. И тази година тя зарадва почитателите си с нов сборник в рими – „Шепа лъскави череши“.
„Оказа се неочаквано лесно да изброя петте книги, които украсиха моята 2014 година и ми доставиха удоволствие. Критерият ми е този – да са ми доставили пълноценна радост, да ми се иска да ги препоръчам, да съм научила и осъзнала нови неща от тях“, откликна Донева:
„Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна” от Юнас Юнасон – Приятно дълга, непредвидима, написана с фантазия и размах, смешна, а има и слоница.
„Човек на име Уве” от Фредрик Бакман – И нейният автор е швед. В нея няма слоница, но има любов, каквато всеки би искал да преживее, герои, към които се привързах и котка, която… Абе котка.
„Бай Георги има тъжни рамене” на Камелия Кондова – Тази Камелия повече от двайсет години пише разтърсващи стихове и става все по-добра, по-силна и по-проклета.
„Калуня-каля” на Георги Божинов – Истинско удоволствие и заради езика й, и заради историята, и заради неповторимата гледна точка към епохата. Увлекателна и новаторска. На път е да я прехвалят и да отблъснат читателите, затова млъквам.
„Петъчни истории” на Елка Стоянова – Докато я чета, не спирам да се смея, яде ми се, спи ми се, работи ми се, прегръща ми се детето ми, живее ми сеееее!!!
Това е общото между тези пет книги. Дават ми витамини, вдигат ми хемоглобина, уплътняват смисъла, умножават ми радостта от живота.
Накрая поетесата допълва:
„Списъкът ми с книги ще бъде абсолютно непълен и неправилен, ако в него не присъства „Пътуване по посока на сянката“ на Яна Букова. Моля, направете изключение за мен и ми дай право на шеста книга, защото не искам да живея с лъжовна анкета и с изкривена душа!“
–––––––-
Петя Кокудева продължава да радва малки и големи със забавните си, но и понякога тъжни стихове. След изключително успешната „Лулу. Детски стихотворения за възрастни“, тя отново предложи на почитателите си с „Малки същества. Детски стихотворения за възрастни“.
Ето и нейния избор за 2014 г.:
„Туве Янсон: думи, образи, живот“ от Буел Вестин – Живот като остров – не знаеш дали си се загубил на него, или си се спасил. Биография, в която като че ли и аз живях – нееднозначността на всичко в нея беше ужасно притегателна за мен.
„Приказки колкото усмивка“ от Джани Родари – Любимата ми история е за едни острови, които решават да се ометат за малко на почивка и да изчезнат от мястото, на което се намират. Обожавам Джани Родари, защото е изобретател, не писател. Когато той измисли нещо, се чувстваш сякаш наистина го има, появило се е.
„Четиригодишната философка“ от Анна Нашиловска – Книгата на известната полска литераторка събира спонтанни „философски фрагменти“, изречени от нейната малка дъщеря. Много проницателно смешна книга. А срещата на живо в Полския институт с порасналата малка философска ще си я спомням като филмова история.
„Как наказва Бог“ от Катерина Стойкова-Клемър – Моята книга с българска поезия за 2014. Ще си я запомня като кълвач по ствола на смисъла: хем майстор на негова си, особена музика и ритъм, хем лечител, хем един такъв наподправен, прегърнат от всемира.
„Птичият събор“от Петер Сис – Тази е съвсем от крайчеца на 2013, но те, в полет, нещата са неуловими. Птичият събор ми действа подобно на мисълта за разговор с майка ми. Утешението, че наблизо живее някой по-умел в смирението, но незагубил дързостта си.
Свързани заглавия
Писателят препоръчва: топ 5 книги за 2014 г. според Станислава Чуринскиене
