Начало / Читатели / „Щиглецът” от Дона Тарт (ревю)

„Щиглецът” от Дона Тарт (ревю)

Людмила ЕЛЕНКОВА

 Амбициозна книга за читатели с нюх към детайла – така можем да наречем тазгодишният носител на „Пулицър”, обемистият (над 800 стр.текст), наситен с емоциите на писателката от американския юг Дона Тарт роман – „Щиглецът”.

Ако сте харесали „Шантарам”, или сте любители на „Сянката на вятъра” от Карлос Руис Сафон, ако помните мистериите на Уилки Колинс и се прекланяте пред „Големите надежди” на Дикенс, ще преодолеете текста с лекота.  Много можем да говорим за сюжета. „Щиглецът” е една дълга и устойчива във времето загадка, за отправна точка й служи животът на холандския живописец от ХVІІ в. Карел Фабрициус, ученик на Рембранд, който загива при експлозия в барутен склад, а една от най-популярните му картини – „Щиглецът”, остава в историята на изкуството като израз  на естествената случайност. Малката птичка на тъмен фон, загатната на корицата на романа, вътре пърха в душата на 13 годишния  Тео. Загубил майка си при бомбен атентат в нюйоркски музей,  той расте на произвола на съдбата, повлечен в спиралата на саморазрушително поведение. От взрива оцелява заедно с въпросната картина – „Щиглецът”. Тя го подема от Ню Йорк през Лас Вегас до родината на художника – Холандия. Обгражда го безумна галерия от образи – ту опорочени, ту вдъхновяващи. Героят на  Дона Тарт се опитва да намери чрез тях мярката за себе си, без оглед на това дали тя е престъпно деяние, или велико човешко постижение. Интересно е, че в европейското ренесансово изкуство щиглецът се свързва с темата за разпятието, страстите и изкупуването на греховете.  Отправяме многозначителни погледи към този роман. Както и да го четем – философски или приключенски, времето което изисква, ни кара да го сложим на видно място.

„Щиглецът” тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

eliott-reyna-kcT-7cirBEw-unsplash

Скролването ни пречи да прочетем над 300 книги годишно

Отделяме все повече време за смарт устройства Губим го напълно неосъзнато – сякаш изключвайки от …