Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА
Амбициозна книга за читатели с нюх към детайла – така можем да наречем тазгодишният носител на „Пулицър”, обемистият (над 800 стр.текст), наситен с емоциите на писателката от американския юг Дона Тарт роман – „Щиглецът”.
Ако сте харесали „Шантарам”, или сте любители на „Сянката на вятъра” от Карлос Руис Сафон, ако помните мистериите на Уилки Колинс и се прекланяте пред „Големите надежди” на Дикенс, ще преодолеете текста с лекота. Много можем да говорим за сюжета. „Щиглецът” е една дълга и устойчива във времето загадка, за отправна точка й служи животът на холандския живописец от ХVІІ в. Карел Фабрициус, ученик на Рембранд, който загива при експлозия в барутен склад, а една от най-популярните му картини – „Щиглецът”, остава в историята на изкуството като израз на естествената случайност. Малката птичка на тъмен фон, загатната на корицата на романа, вътре пърха в душата на 13 годишния Тео. Загубил майка си при бомбен атентат в нюйоркски музей, той расте на произвола на съдбата, повлечен в спиралата на саморазрушително поведение. От взрива оцелява заедно с въпросната картина – „Щиглецът”. Тя го подема от Ню Йорк през Лас Вегас до родината на художника – Холандия. Обгражда го безумна галерия от образи – ту опорочени, ту вдъхновяващи. Героят на Дона Тарт се опитва да намери чрез тях мярката за себе си, без оглед на това дали тя е престъпно деяние, или велико човешко постижение. Интересно е, че в европейското ренесансово изкуство щиглецът се свързва с темата за разпятието, страстите и изкупуването на греховете. Отправяме многозначителни погледи към този роман. Както и да го четем – философски или приключенски, времето което изисква, ни кара да го сложим на видно място.
„Щиглецът” тук
