Начало / Любопитно / Джон Бон Джоуви: Страх ме е от стоенето на едно място (откъс от „Джон Бон Джоуви. Биографията“)

Джон Бон Джоуви: Страх ме е от стоенето на едно място (откъс от „Джон Бон Джоуви. Биографията“)

Пълната незаинтересованост на Джон към училището означавала, че той нямал впечатляващи дипломи или отличия. Не можел да разчита на спасителния пояс на академичните постижения в случай, че неговите усилия на принципа ”всичко или нищо” в преследване на мечтаната музикална кариера претърпят провал. Но след като постигнал достатъчно голям успех, той използвал своя звезден статус, за да помага на хора в нужда по най-разнообразни начини. И точно в чест на тези негови усилия, както и на постиженията му в областта на музиката, университетът в Уест Лонг Бранч, Ню Джърси, който се намирал недалеч от мястото, където Джон израснал, взел решението да му присъди почетната титла Доктор на хуманитарните науки. Освен това ръководството на университета го поканило да държи приветствената реч пред завършващия в същата година випуск студенти.

По свои собствени съображения Джон, въпреки че бил признателен за оказаната му чест, имал известни резерви да приеме поканата. Едно от основните му опасения било дали има нещо наистина ценно, което да сподели със завършващите младежи. Освен това ясно можел да си представи въпросително повдигнатите вежди не местната „аристокрация”, задето изобщо е бил поканен да вземе участие в тази церемония. Джон Бонджови веднъж обобщил характера на най-големия си син, казвайки, че в момента, в който някой кажел, че не е способен на дадено нещо, той веднага давал всичко от себе си, за да го опровергае. Никой не посмял да изкаже подобно мнение открито, но дори лекият полъх на възможно неодобрение бил достатъчен, за да накара Джон моментално да се отправи към катедрата.

На 16 май 2001 г., пред повече от хиляда студенти Джон Бон Джоуви получил своята почетна академична степен. Изправен в дълга, развяваща се черна тога, той изнесъл тържествена реч, която имала дълбок отзвук у младата публика. Съвсем очаквано той се позовал на особената нагласа към живота на хората от Ню Джърси. В речта си споменал, че в същия този момент огромен брой студенти в Америка получават своите дипломи от множество престижни университети. И че вероятно поради тази причина ги смятат за по-ценни от останалите. „Но запомнете, че ние сме от Ню Джърси. Били сме аутсайдери цял живот и знаем как да се справим с това”, подчертал Джон. Като човек, вдъхновяващ хиляди фенове, той апелирал към завършващите студенти никога да не допускат да бъдат спрени от предразсъдъците на другите спрямо тях. Джон разкрил, че докато се борел упорито за своята музикална кариера, постоянно се сблъсквал с критики само защото не бил роден в Ню Йорк или Лос Анджелис. Споменавайки ранните дни, в които за кратко се опитвал да подражава на някои от големите звезди, той заявил: „Опитвахме се да бъдем в крак с известните на деня, докато не осъзнах, че дори и да спечелиш състезанието с плъхове, в крайна сметка пак си оставаш просто плъх.”

По време на речта му на моменти се чували спонтанни аплодисменти, но в края й, когато Джон леко, но уверено се поклонил, публиката му отвърнала със силен рев и бурни ръкопляскания. В продължение на почти два часа след това, той се здрависвал с тълпата студенти, които минавали да получат своите дипломи.

***

И още веднъж преди групата да се завърне в Европа, Джон се отправил към академичните зали. Откликвайки на молбата на представители на студентската общност в Оксфорд, на 15 юни Джон изнесъл реч пред световноизвестния клуб по дебати “Оксфорд Юниън”. Фронтменът започнал да приема изнасянето на вдъхновяващи речи пред академичните общности като ново предизвикателство. „Това не е суета”, подчертал той, „По-скоро е нов завой по пътя. Така че нека да го направим”. Запитан дали не се чувствал притеснен от подобна перспектива, Джон отговорил: „Не ме е страх от провал. Страх ме е от стоенето на едно място”.

Речта му пред студентите от Оксфорд продължила двайсет минути. Темата му била неотклонното преследване на собствените мечти и цели, както и колко важно е да притежаваш постоянството да доведеш търсенията си докрай. Освен това публично отдал почит на жизненоважната подкрепа, която получил от своите родители през тийнейджърски си години. „Моите родители подкрепяха мечтите ми и никога не се опитаха да ме спрат или обезкуражат. С такива хора до себе си в живота човек не би могъл да се провали.” Цитирайки собствения си опит, Джон подчертал колко важно се оказала ясната му представа, че не желае да бъде нищо друго освен рок звезда и абсолютната вяра в собствените възможности, която му помогнала неведнъж да премине успешно през трудните периоди в кариерата му. В същото време той предупредил младежите: „Записвайте плановете си, защото те ще се променят!” Преди да напусне университета, Джон се отбил за халба бира в бара на “Оксфорд Юниън” и търпеливо позирал за снимки със студентите. После отново заминал, за да се присъедини към останалите от групата.

Свързани заглавия

Официалната биография на Джон Бон Джоуви вече на български

Прочетете още

Bella-Figura-cover5

Как да възвърнем самочувствието си и да намерим любовта

Излезе книгата „Bella figura. Как да живеем, да се храним и обичаме по италиански„ от …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *