Лира Литературно-рекламна Агенция
Емилия Дворянова e завършила Софийската музикална гимназия, специалност пиано. След това завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор e по философия.Романът й „При входа на морето“ е номиниран за наградта „Хеликон“.
––––––––––
Как бихте се представили пред публиката на „Книжарница” – все четящи хора?
– Не съм сигурна точно какво питате. Как бих се представила, в смисъл „коя съм аз”? Ако е това… четящите хора може би са чели мои книги, а писателят е книгите си. Бих разказала неща за тях, има какво. А иначе, не обичам да говоря за себе си, този „разказ” ми е неприсъщ, не го смятам за интересен. Ако пък питате „какво представяне си представям” като събитие, една вечер, в която четящи хора прекарват с писател – бих се доверила изцяло на организаторите на подобно събитие. Защото, ако зависеше от мене, бих чела, чела, и пак чела. В „Игра с очи”, Елиас Канети разказва как пет часа чете пред виенската публика романа си „Заслепението”. Кафка е правел същото… четене с часове и е имало кой да слуша. Днес това обаче е утопия, хората трудно се съсредоточават в изричаното слово, ако не е придружено с картини или театрални жестове. Тъй че… доверявам се на специалистите в организацията на подобни събития.
Как приемате номинацията си за наградата „Хеликон”?
– С радост, естествено. А значи съвсем нормално.
Какво е да си писател днес?
– Не знам. Аз се опитвам да бъда писател „вчера”. Поне да живея така. Да не се надбягвам с времето и „правилата” за изява, които днешното време поставя. Защото го смятам за „пустинно” време по отношение на изкуството, подчинено на литературната индустрия. Живеем в абсолютно нелитературно време. Казвам го с усмивка и известна радост. Това пък позволява човек да бъде радикален в литературното си изискване, свободен по отношение на себе си, далече от амбициите, които времената, в които литературата е имала ясно и значимо място, неизбежно поставя.
Ако зависеше от вас, на какъв тип книга и писател бихте дали награда?
– Вероятно на такъв, на когото награда няма да се даде.
Кои български и чужди писатели според вас трасират литературата на ХХ и ХХI век?
– В последното десетилетие аз лично имам две „открития”. Джонатан Лител, „Доброжелателните”, книга, която ме разтърси, и Мишел Уелбек, един писател, който чувствам безкрайно далечен от мене лично, но се възхищавам на майсторството, с което е изразил безнадеждността на времето, в което живеем. А колкото до ХХ век – там списъкът е дълъг, но съвсем „класически”. Кафка, Джойс, Вирджиния Улф, Томас Ман, Томас Бернхард.
Кои са най-важните за вас книги и автори? С какво ви повлияха?
– Мисля, че вече ги изброих. Но единственият писател, който наистина ми е повлиял, при това не толкова литературно, а „житейски”, е Достоевски. Него поставям „пред скоби”. По начина, по който бих поставила Бах пред скоби, ако ме питат кои са любимите ми композитори.
Как гледате на така модерните напоследък анкети: десетте книги, които промениха живота ви?
– Като на забавление. Ако човек има време, може да си поиграе.Показват моментната картина на читателския вкус, но не им придавам голямо значение.
„При входа на морето“ тук
Свързани заглавия
Мирела Иванова: Художествената литература не се побира в крайността на списъка
Палми Ранчев: Харесва ми да си представям писателското битие като приключение
Христо Карастоянов: Добрите книги са учебници по писане
Недялко Славов: Да създаваш художествена реалност при съществуваща реалност е като да ходиш по въже
Любомир Николов: Голямата част бестселъри са добре шлифован занаятчийски продукт
Теодора Димова: Винаги се вглеждам в номинациите, а не в наградите
