Начало / Автори / Фьодор Тютчев: Руската история до Петър Велики е само панихида; а след него – криминално престъпление

Фьодор Тютчев: Руската история до Петър Велики е само панихида; а след него – криминално престъпление

Днес, 5 декември, се навършват 211 години от рождението на руския поет, преводач, мислител, философ, публицист и  дипломат Фьодор Тютчев.  Той е един от най-изтъкнатите представители на философската и политическата лирика в руската литература. Определян е като третия велик представител на романтизма в Русия след Александър Пушкин и Михаил Лермонтов. Приживе Тютчев е малко известенкато поет. Неговите 300 кратки стихотворения са единствените текстове, писани от него на руски, като всяко пето всъщност е превод. Той е гледал на стихотворенията си като на „дреболии“, незаслужаващи изследване, преглед или публикуване. Обикновено не се е опитвал да ги записва, а когато го е правил, често губел оригиналите. Николай Некрасов, изброявайки руските поети през 1850, споменава Тютчев като един от най-талантливите сред „второстепенните поети“. Едва през 1854 е отпечатана първата му стихосбирка, която е подготвена от Иван Тургенев без никаква помощ от автора. Умира през 1873 г.

Предлагаме ви негови цитати, публикувани на wikiquote.org.

„Стиховете никога не са доказвали нищо друго, освен по-големия или по-малък талант на техния съчинител.“

„Пролетта е единствената революция на този свят, достойна да бъде взета на сериозно, единствената, която в крайна сметка постига успех.“

„Руската история до Петър Велики е само панихида; а след него – криминално престъпление.“

„В Русия – само канцеларии и казарми. И всичко се върти около камшика и чина.“

 

Русия, в мен съмнение роди

прогресът ти — съдба житейска!

Селяшка изба бе преди —

сега си станала лакейска.

 

Ленив следобед, в маранята

река лениво ромоли,

в небето пламенно и свято

лениво облак се топи.

— из „Следобед“ („Полдень“, превод Любомир Занев)

 

Че любовта е – по предание –

един съюз – душа в душа,

съединено съчетание,

съдбовно сливане в сияние,

Но и … двубой. Не, не греша…

— из „Предопределение“ („Предопределение“, 1851-1852, превод Любомир Занев)

 

Неразгадана тя е тайна

от прелест цяла е пропита –

и с трепет гледаме незнаен

на светлината й в очите.

От плът ли е тя, от какво ли,

или с неземност поразява?

Душата иска да се моли,

сърцето – да я обожава…

— из „Неразгадана тя е тайна“ („Неразгаданная тайна“, превод Любомир Занев)

 

Белее сред полето сняг,

водите пролетно шумят –

и в бяг събуждат сънен бряг,

блестят, и бягат, и шептят…

— из „Пролетни води“ („Весенние воды“, 1830, превод Любомир Занев)

Прочетете още

088687dd7d3ca0c30dd8e80f7e8da3db

Библиотека, по-славна и от Маракана

Рио е изумителен, защото в него по един невероятен начин съжителстват футболът, ламбада и книгите …

Един коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *