Начало / Интервюта / Стефан Пастис: Рисувах дори в съдебната зала

Стефан Пастис: Рисувах дори в съдебната зала

Стефан Пастис нашумя с детската си поредица за Тими Провала, с който сериозно се конкурира на пазара с американеца Джеф Кини и неговата поредица за Дръндьо. Наскоро у нас излезе и втората книжка за приключенията на Тими, която незабавно влезе в списъка на бестселърите. Предлагаме ви интервю с Пастис, дадено за английския в. „Гардиън“.

––––––––––––

Какво Ви вдъхнови да напишете историите на Тими Провала?
–    Бях нарисувал вече един комикс за възрастни, наречен „Pearls before Swine“.  Когато рисуваш комикси нямаш много място. Така че идеята някой да ми осигури 300 празни страници за история, която искам да нарисувам в какъвто искам размер, много ми допадна.

Как решихте за какво да пишете?
–    От самото начало знаех, че искам да напиша детективска история, но като малък като четях разни криминалета, винаги си мислех, че съм най-тъпият на света, защото никога не успявах да разгадая мистерията предварително. Дори сега успявам само на половината. Затова реших, че ще е забавно да обърна детективските истории и да оставя Тими да се мъчи с тях – един детектив, който не може да реши нито един случай. Той е много по-глупав от всеки друг. И това ме караше да се смея.

Каква е разликата между това да пишеш комикс и книга?
–    Написах първия си комикс  10 години преди да създам Тими Провала. Мисля, че разликата е като тази да пишеш поезия и проза. Един комикс има ритъм и рисунък и трябва да го направиш бързо. Така че взимаш един виц, разказваш го и си готов. Но, когато разказваш голяма история, имаш нужда от съвсем различни умения. В комикса не се тревожиш много за героя си. Един ден пада от скала, на другия отново е в готовност и никой не те пита какво е станало. Но в книгите с Тими Пролава имам цели 12 героя, за които трябва да мисля постоянно. Понякога забравям къде е стигнал  героят. В началото правих такива глупости, че преди да седна да пиша, трябваше да препрочета написаното преди това , за да си припомня кой къде е, и след това да продължа с писането.

Отчитате ли грешки сега?
–    Разбира се. Във втората книга имаше такава – той счупи крака си. Никога няма да го направя отново. Все ще забравя кой крак  е счупен на картинките и ще сложа гипса на здравия.

Пазите ли целия сюжет за книгите в главата си, преди да седнете да пишете книгата?
–    Не. Имам няколко идеи за това, което искам да направя, но нямам цялостна линия. Гледам какво ще стане.  По този начин са възможни огромни грешки, понякога стигаш до задънена улица. Но пък е много вълнуващо да се пише по този начин. Всеки ден ти носи някакво откритие. Постоянно ми се налага да руша някакви пътеки на сюжета.

Тими Провала винаги ли е носил това име?
–    Е, първоначално беше Тими Провала на френски. Но ми се строи твърде трудно за произнасяне. Имаше варианти да е Тими Фиаско, в някои преводи.

Разкажете ни как пишете.
–    Пиша на компютър, но картинките рисувам на ръка. Пиша, пиша, пиша, а след това правя илюстрациите. По време на писането си оставям бележки в скоби, като: „Тими е ударен по главата с бейзболна топка, майка му гледа наблизо, а Роло изглежда доволен“.  После продължавам да пиша. И като имам готови от една до три глави без илюстрации, спирам и започвам да рисувам. Когато си намерил собствения си ритъм в писането, трябва да го спазваш, защото иначе идеите ти могат да спрат. Знам, че винаги мога да рисувам, но обичам писането повече.

Имате ли си любимо място за писане, като Роалд Дал например?
–    Имам си стая за писане, където рисувам по стените. Такова място искам да имам от 10-годишен.  И докато го правя, слушам музика.

Кой беше любимият ви автор като дете? И книги?
–    От много малък обичам д-р Зюс, а също „How to Eat Fried Green Worms“ от Томас Рокуел, които почти всяко дете в САЩ обичаше. Харесвах „The Phantom Tollbooth“ от Нортън Джъстър и „Хрониките на Нарния“. Бях запален читател и всяко лято участвах в състезанията на библиотеката за най-четящо дете. Наградите бяга грамоти и златни звезди. Винаги печелех. И сега чета много. Чета много детски книги, защото искам да знам как да съм добър в моите книги. Роалд  Дал ми е малко мрачен, но е писал много и ми е интересен.

Какъв щяхте да бъдете, ако не бяхте писател?
–    Щях да бъда адвокат. Бях такъв 10 години, преди да започна с комиксите. Водех дела в Сан Франциско и като повечето адвокати го мразех.

Кои три неща бихте взел със себе си на самотен остров?
–    Явно не мога да взема хора, затова ще си взема музика – iPod с всички любими групи като U2, Radiohead, Боб Дилън, Ван Морисън  и т.н. Ще си взема и електронния четец с всички книги, които искам. И най накрая – неограничен брой такос.

На пазара вече са три книги за Тими провала (в България засега книгите са две – б.ред.), ще продължите ли поредицата?
–    Не. Не искам да пиша толкова много, като поредицата за Дръндьото. Няма да са повече от четири. Знам къде свършва тази история и Тими няма да продължи след това.

А защо избрахте полярна мечка за приятел на Тими?
–    Защото Тими няма баща, а Тотал е абсолютен заместител на бащата. Той е голям, силен, но и мил и любвеобилен. Нямаше да се получи същият ефект, ако беше хлебарка. Гледах научно-популярни филми за полярните мечки, много яки животни са.

Ако трябва да изберем нещо за похапване, докато четем, какво би било най-подходящо за вашите книги?
–    Оризов снакс. Това е любимата храна на Тими. Той би направил всичко за един пакет.

А какво бихте посъветвали хлапетата, които искат да рисуват комикси и да пишат книги?
–    Нека първо посещават уроци по рисуване и писане. Аз не съм ходил на такива, нямах никаква подготовка, но тренирах всеки ден. Дори, когато никой не харесваше това, което правя. В тази работа можеш да допускаш много грешки, докато станеш наистина добър. Но е въпрос на часове практика. Харесва ми идеята на Малкълм Гладуел, който казва, че можеш да си експерт в почти всичко, след като прекараш 10 000 часа в тренировка. Когато бях адвокат, постоянно рисувах. Понякога го правех дори в съдебната зала. Изглеждаше, все едно си водя бележки. Като бях дете постоянно рисувах.  Рисувах родителите си, а след това някакво чудовище, което ги държеше и унищожаваше. Абе, бях странно хлапе.

Книгите за Тими Провала тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

img_0992

Инспектор Гамаш сее справедливост и в класацията на „Ню Йорк Таймс”

Шестнайсетата история с него е на върха сред бестселърите Луиз Пени подхваща поредицата си с …