Лира Литературно-рекламна Агенция
В последните години Стоян и Лора се превърнаха в един от най-симпатичните телевизионни кулинарни дуети на България. Млади, усмихнати и влюбени в храната и приготвянето й, от няколко дни те са и в ролята на автори. На българския книжен пазар вече е книгата им „Сезони в кухнята на Лора и Стоян“ с рецепти, не показвани досега в шоуто им „Бон Апети“.
Родената в София през 1987 г. Лора е признат кулинарен талант още от ученическите си години. През 2006 г. като ученичка в Софийската професионална гимназия по туризъм тя печели състезанието за ученици кулинари в Италия „Гурмино 2006“, което предрешава съдбата й и вместо да я остави на баскетболния терен я праща в кухнята на редица ресторанти. Има стаж и във Франция, Италия, Германия и Испания. Когато не е край печката и котлона обича да покорява планински върхове, като в колекцията й са най-високите на Балканите – Мусала, Вихрен и Митикас на гръцкия Олимп. Определя себе си като „любознателен пътешественик, откривател на непознати вкусове и аромати“.
Стоян е от Пловдив и ако не беше открил страстта си към приготвянето на храна, сигурно щяхме да го гледаме още да се рита за любимия си „Ботев“ „Живея до стадион „Локомотив“ но не искам и да чувам“, шегува се по фенска традиция 34-годишният майстор готвач. Футболът още му е страст, като не пропуска да поддържа форма с приятели. Завършил е Техническия колеж „Джон Атанасов” (компютърни технологии) и Университета по хранителни технологии в Пловдив. Бивш футболист на ПФК „Ботев Пловдив“. Съдбата го праща на бригада в САЩ, където открива и таланта си в кухнята. Двамата с радост представиха книгата си пред lira.bg.
––––––––––
Имате огромен успех с телевизионното кулинарно шоу “Бон Апети“. Защо решихте да издадете и книга и за кого е предназначена „Сезони в кухнята на Лора и Стоян“?
Стоян: Предназначена е за всички. Има лесни рецепти, които са за начинаещи кулинари, както и малко по-сложни – за по-напредналите. Освен това тя е пълна със съвети. Идеята ни беше с книгата да вдъхновяваме. Всеки може да погледне една рецепта и да я приготви по различен начин. Всеки един продукт от рецептата може да бъде заменен с любим на готвача.
Лора: Избирайки за предаването, по 15 на седмица и 60 на месец, ние селектираме от много рецепти. Само толкова влизат в предаването и широката публика ги вижда. Но остават много, като идеи, като рецепти. През годините се натрупаха много, а и ни хрумнаха и нови. Решихме, че са достатъчно добри, сполучливи и интересни и трябва да ги покажем на повече хора. Какво по-хубаво от това да бъдат събрани в една кулинарна книга, която е с послание да се готви сезонно. Да се готви с продукти, които са пресни в момента, които са на най-добрата цена и са в най-добрата си форма. Общо взето през годините се стараем да готвим по този начин и в предаването. Естествено киселото зеле няма място на масата през лятото и ягодите или прасковите – през зимата. За това е книгата – да помогне на човек, който никога не е готвил, но като види красивата снимка да си каже: „Това мога да го направя и аз“. Надяваме се да е полезна. Да не е красив албум… Макар че снимките в нея са много красиви. Искаме да е полезна на хората, които да могат, базирайки се на написаните вътре рецепти, да си избират свои.
Вие самите готвите ли по рецепта и откъде ви идват идеите?
Стоян: По принцип и двамата обичаме кулинарни книги. Няма и как да е иначе. Купуваме много такива. Повечето от тях обаче ползваме за вдъхновение. Искаме и нашата да е такава. Да виждаш нови идеи, да ги пречупваш през своята призма и така да се получи нещо интересно и такова, каквото обичаш ти.
Напоследък има и доста художествена литература, свързана с готвене, кулинари. Вие четете ли такива книги?
Лора: Да, даже си имам любима – „Поверително от кухнята“. Много ги харесвам. Интересни са, защото в тях се говори много за храната, а не са точно книги с рецепти.
Стоян: Има някои, в които има доста рецепти.
Лора: Да, има хубави рецепти. Например в „Като гореща вода за шоколад“ на Лаура Ескивел, също много симпатична книга. Интересуваме се и от книги, в които се говори за кулинария.
А имате ли любима кулинарна книга на прочут готвач?
Стоян: Аз имам една много любима, на български готвач – Емил Минев, но е издадена отдавна.
Лора: На популярен небългарски готвач харесвам много книгата на Гордън Рамзи. За съжаление я няма в България. Тя е много идейна и е като книга тефтер. Дава идея за меню на хората. Има едно намигване в нея, което много ми допада точно заради това. Не толкова заради самите рецепти, които са много изпипани, а заради това, че е различна.
Имате ли си любими рецепти?
Стоян: Не. Зависи от настроението, сезона и от много други неща. Но определено обичам месните продукти. А тези от книгата – всичките са ми любими. Няма начин. Толкова труд сме положили, изпитани са рецептите. Пробвани са от всички, които са около нас. Ако нещо не се хареса – доизкусуряваме.
Лора: Мисля, че готвачите нямат любима рецепта. Може би е свързано с настроение и сезона. Пак опираме до сезоните. Ето сега например са зеле, кестени и тиква. Някак си, есен, тиква… представям си например печена тиква, мед…
Стоян: И пащърнак.
И двамата сте професионални готвачи, но все пак, какво е готвенето за вас: работа, успокоение, хоби…?
Стоян: Ще прозвучи като клише, но аз имам късмета да работя моето хоби. Всъщност то е било хоби, но сега и професия и сега трябва да търся друго хоби. В крайна сметка наистина е забавление, удоволствие и работа. Всичко в едно.
Лора: И отговорност. Защото все пак, заставайки пред камерите и давайки съвети на хората. Сега вече и с книгата, си е отговорно. Не може да показваш неща, които само ти харесваш. Всеки си има продукти, които не са му любими. Много е нормално да е така. Стараем се да показваме разнообразни рецепти – някои сложни, някои по-лесни.
Стоян: Да има баланс, да има за всеки по нещо. Дори в момента сме на вълна постни рецепти. В книгата също сме включили много постни рецепти. Те пак са свързани със сезона. Дали са коледните пости или великденските – винаги има нещо, което да вдъхнови и да заинтересува хората.
Вие съобразявате ли рецептите си с кризата напоследък и намалените покупателни способности на хората?
Лора: Стараем се да сме разнообразни. Естествено, че има и рецепти, които предлагаме и са с най-обикновените продукти, които се намират навсякъде. Има и по-екстравагантни. Сигурна съм, че това че показваме толкова много рецепти е богатство и всеки може да намери точната за себе си. Естествено, не можем да показваме рецепти само с картофи и яйца, защото няма да е интересно. Има и образователен елемент – използваме някои по-екстравагантни продукти, за да покажем, че те съществуват, да покажем какво може да се прави с тях.
Стоян: Има хора, които са видели нещо в магазина и не знаят как да го използват. Ние просто даваме някаква идея и някаква насока. А и сезонното готвене също ни помага. През сезона са продуктите са с най-добра и ниска цена и най-добри вкусови качества.
Когато измисляте нова рецепта, кой е първият човек, който я опитва?
Стоян: Готвим, пробваме и чак тогава даваме на другите.
Лора: Така е и с тоталните ни импровизации. Ако е нещо супер странно, няма да го предложим на някого. Поне не веднага.
Стоян: Пробваме, опитваме, доизкусуряваме и чак тогава го предлагаме на хората около нас. Те са тези, които първи опитват след опитите ни.
Лора: Най-вече колегите. Снимачния екип на „Бон Апети“. Хубаво е, че всеки от тях е с различен вкус.
Стоян: Различни хора,различен пол, различни характери, различни вкусове. И всеки очаква нещо различно от дадено ястие. И наистина е хубаво, защото така се опитваме да балансираме. Е, не всеки път се получава всички да харесат някое ястие, но се стараем да го усъвършенстваме всеки път.
Лора: Дори да са го харесали само двама, това е нещо, което е напълно нормално и достатъчно. Май не се е случвало някое наше произведение да не бъде харесано от абсолютно никого. Но ако се случи – просто няма да го покажем.
След толкова много професионално готвене по телевизията, на работа, а сега вече и на книга, у дома готвите ли си?
Стоян: Всичко започва от закуската. Хубава, приятна, питателна закуска.
Например?
Стоян: Много често си правя една мързелива палачинка. Тесто за палачинки се прави на принципа на йоркширския пудинг. Сипваш сместа в нагорещена тава с повече масло и тя бухва. След това мажеш с домашен мармалад или сладко. Понякога си правя яйца. Общо взето всеки ден е свързан с храна, няма как човек да не се храни. Хубавото при мен е, че аз обичам да готвя и вкъщи, не само на работа. Даже много често експериментирам вкъщи. Това ми е най-голямата лаборатория.
Лора: И аз така се чувствам. Но понеже прекарвам много време в кухнята на „Бон Апети“, там също много често експериментирам. Един почивен от работа ден си го представям с готвене за любими хора, което да знам, че ще им хареса. Все пак храната е емоция, която споделяш. И по принцип хората се радват. Радват се много на десерти. Радват се и на храна, която изглежда добре. Важно е да изглежда добре, а не само да е вкусно.
Имате ли си любима съставка, която смятате, че трябва да присъства във всяка една кухня?
Лора: Аз много обичам ванилията. Бих я сложила на солено, на сладко, на много неща. Обичам и чесъна, уникален продукт.
Стоян: Чесън, лук и кимион.
Имате много опит в чужбина – Стоян в САЩ, Лора в Европа. По-различно ли се хранят там?
Стоян: Има един стереотип, че в Америка се хранят с полуфабрикати и ядат много т.нар. „джънк фуд“. Всъщност не е чак така. Пазарът там е огромен и има хора за всяко едно нещо. Има клиенти за всичко. В крайна сметка хората, които обичат храната и искат да се хранят с качествени продукти, го правят. Имат отношение към самата храна. Винаги имаш къде да се реализираш. Обръщат внимание на добрата храна. Не случайно едни от най-големите готвачи готвят в Америка и издават много книги. Там има много емигранти и всеки е донесъл частица от кухнята на мястото, на което е роден. Получава се много интересен микс от различни кухни – азиатска, италианска, френска, латиноамериканска. Това е плюсът.
Лора: Има разлика, все пак става дума за различна култура и няма как да не се отразява и на хранителните навици. Най-голямо впечатление ми направи едно нещо – в България се започва с едни огромни салати, с които се наяждаш, с хубави, вкусни зеленчуци. А в чужбина са по-пестеливи към салатите, общо взето те са гарнитура към някакво месо. Това много ми харесва в България, че имаме много вкусни зеленчуци, а доматите просто са номер едно. Друга разлика е в менюто. В България менюто е книга – в заведението има всичко – китайско, българска, френска, италианска кухня, и сушито се намърда много трайно. Във Франция и Италия менюто е един лист и включва най-често сезонни предложения, дневно предложение. Т.е. това му е хрумнало на готвача, това е взел от пазара днес. И хората отиват там, защото храната е вкусна. Харесват как готви готвача. Не им трябва огромен избор.
Стоян: Или знаят – в този ресторант готвят десет неща – пет сезонни, пет, които са специалитет на заведението и отиват на това място да се хранят с конкретна храна.
Лора: Пък и голямото меню означава, че има повече замразена храна. Има повече фризери в кухнята. Не може всичко да е прясно.
Предстоят много празници, на които сме свикнали да имаме богати трапези. Какви са вашите съвети за Никулден и Коледа?
Стоян: Не преяждайте на Бъдни вечер. Според мен трябва да се наслаждаваме на храната. Има хора, които постят и други, които не, като нас. На храната трябва да се гледа не като на нещо, с което да си напълнят стомасите, а като на нещо, което доставя удоволствие.
Лора: Аз апелирам към това, хората да са една идея по-смели. В последните години го наблюдавам това нещо. То се вижда и по супермаркетите и пазарите. Навлизат все повече малко по-различни продукти, в сравнение с това, което имаше преди 10 години. Нека бъдат малко по-смели. Не до крайност, разбира се. Защото сме свикнали на тези празници да разчитаме на определени неща. Никулден – пълнен шаран. Бъдни вечер – постни сармички, боб и т.н. Но има и други варианти, които могат да се намерят. Това са изпитани рецепти.
Интервюто взе Елена Бойчинова
„Сезони в кухнята на Лора и Стоян“ тук
