Лира Литературно-рекламна Агенция
Борислав ГЪРДЕВ
Заглавието на романа на Милена Фучеджиева навява асоциации с прочутата книга на Любен Дилов “Сексуалният живот при тоталитаризма“.
Съзнателно или не.
През 1991 г. Дилов елегантно и саркастично осмя секстабутата на соца, представяйки най-прогресивния строй като фрустриран и обременен от обсесии, фантазии и трудно прикрити комплекси.
През 2014 г. Фучеджиева, авторка на романа „Аз, блогината“ ( 2010) и съавтор на прочутия сериал „Седем часа разлика“ ( 2011) създава експресивен, атрактивен, болезнено откровен, разголващ и силово написан роман, с който, на база основно на свои лични преживявания и премеждия от края на социализма, създава не само своя версия, но и сурова, нелицеприятна, честна и жигосваща присъда на живота, който живяхме при комунистическото управление.
Четох романа с интерес и желание да разбера дали тя и в прозата продължава да е толкова добра ,колкото в публицистиката и кинодраматургията.
Оказа се на ниво.
Романът е стегнат, нервен, пълен с необичайни подробности, които и аз вече съм забравил, с аромат и дискретно очарование на една действителност, което все повече се отдалечава от нас и което със своите абсурди и тотеми вече не говори нищо на младите в България.
Защото – нека бъдем коректни и точни – адекватното възприемане на романа е по възможностите само на хората, живели при социализма.
Днешният тийнейджър не знае какво са това ученически униформи, забранени книги, албуми и филми, „Кореком“, власт на Политбюро и ДС, невъзможност да излизаш в чужбина, да се информираш за сексуалния си живот.
Наблюдавам сегашните подрастващи и тайно им завиждам.Те са в час с новите технологии и трудно ще бъдат излъгани за каквото и да било – поне на ниво информация.
Не че и при тях няма конформисти или че не осъзнават твърде рано болезнено – примамливата власт на парите…
В „Сексът и комунизмът“ действието се развива в столицата ни между 1976 и 1984 г. основно, като има и препратки към кървавите години на „полагане основите“ – 1944 – 1950 г.
Любопитното е, че Фучеджиева създава колкото лично преживян и изстрадан роман, толкова и книга – обобщение.
За мен поне това е първият опус , който съм чел и който напипва и се опитва да осмисли много важен и болезнен проблем на България – за трудната колаборация на двата свята при социализма – на победените и ограбени буржоа и на овластените и опростачени селяни – партизани – ръководители, при която се създават семейства – хибриди, криещи мръсни тайни – нали у нас всички сме братовчеди! – свързани преимуществено с престъпления, потъпкване на закона и демократичните норми на живот, с насилие и лъжа.
Така живяха няколко поколения и семейство Карамихови е типичен негов представител в романа.
Маруся Докова е дъщеря на партизанин, но става ръководен фактор във Външното министерство, омъжвайки се за Стефан Карамихов, син на „враг на народа“ – буржоа – индустриалец.
От брака им, иначе по любов, се ражда ослепителната красавица Лилия – Лола, поела с пълни шепи и качествата , и недостатъците на своите предци в експлозивна смес, довела до нейните трусове, драми и лутания по пътя на драматичната й инициация, в която тя търси цел и смисъл за живота си.
Показателно е, че на финала, бременна от женен артист , неин колега, Лола стига до мисълта за самоубийство с пистолета на своя дядо, но намирайки упование в Бог все пак решава да живее в името на нероденото си дете и на неясното си бъдеще!
„Сексът и комунизмът“ е болезнено откровена дисекция на една отминала епоха на несвобода, фалш, измама и погребани илюзии, на повсеместно страдащи и нещастни хора, независимо дали са от простолюдието , или са привилегировани галеници на режима.
Стефан става прочут архитект – проектант, но предпочита да емигрира в Германия, докато неговата съпруга решава да свърже живота си с палача на своето семейство Орлин Колев, гарантиращ й безметежна кариера и лукс в годините на тоталитаризма.
Така всеки от основните персонажи в романа поема по своята пътека.
Лола – Лилия твърде дълго се лута и страда.
Суперкрасавицата трудно се учи на секс техники, но осъзнала властта над мъжете , бърза да навакса и вземе полагащото й се, до пълния й морален крах и откриването на вярата в Бога, която ще й помогне да намери истинската цел в живота си.
Това е и основното постижение на книгата, като не забравяме ефектния сюжет и скандалните му окраски, които иначе закодирани, могат да бъдат разгадани от всеки сведущ (бягството на Владимир Костов в Париж, страстта на Петър Младенов към алкохола и хубавите жени, времето на обучение на самата Милена Фучеджиева във ВИТИЗ и огромната й любов към нейния баща – писателя Дико Фучеджиев).
Но Лола – Лилия е истинското откритие в романа, алтер егото на авторката и символа на младежката контестация у нас в края на застоя.
Тя напомня като излъчване героинята на Людмила Филипова Ана от „Анатомия на илюзиите“ , (2006), но си е истинско самобитно откровение за Милена.
Може да забравим детайли и шокиращи подробности от книгата, да не искаме да си припомняме спарената соцатмосфера отпреди три десетилетия, но Лола определено ще остане в съзнанието ни – като ярко и ефектно откритие.
Подобно на Михаил Михайлов – Милото от „Седем часа разлика“.
И това не е малко за един роман, нали?
„Сексът и комунизмът“ тук
