Лира Литературно-рекламна Агенция
Миряна Новакович е сръбска писателка, родена на 28 април 1966 г. в Белград. Нейни разкази и романи са публикувани на френски, английски и немски език. Дебютира в литературата през 1996 г. с „Дунавски апокрифи“. На 13 ноември тя представи третия си роман – „Тито умря“, в столичната книжарница „Хеликон-България. Новакович да интервю специално за читателите на lira.bg и слушателите на радио „Хеликон“.
––––-
Как се стигна до превода на „Тито умря“ на български език?
– Договорихме се миналата година. На церемонията на наградите на фондация „Балканика“ стана ясно, че всички отличени романи ще бъдат преведени на всички балкански езици. „Тито умря“ взе втора награда и така се случи и превода.
В България рядко се издават съвременни сръбски романи. Защо?
– Знам, така е. Даже повече от рядко. Тъжно е, че сме съседни държави, а слабо познаваме литературите си.
Как свързахте смъртта на Тито с убийството на съвременен политик? Наистина ли всяка стъпка днес е отражение на нещо, което се е случило в миналото?
– Мисля, че историята, историята на Сърбия и на всяка държава, която е преминала през комунизма и стигнала до демокрация, е еднаква сега. Малко се е променило. Властта не се е променила, само се е променила и нарекла демокрация. Тези, които са на власт са останали същите. Не сме преминали много път от времето на Тито до днес. Старите ни злочестини от миналото сега са заменени от нови, тези на новото време.
Не се ли страхувате, че някои хора от властта може да се припознаят в „Тито умря“?
– Да, много са ме питали. Но нищо не ми се е случило. Но това е една от разликите между преди и сега. В миналото нищо не можеше да се каже. Всички се страхуваха. Ако кажеш нещо – отиваш в затвора. Сега можеш да кажеш каквото си искаш, но това няма значение, никой не го чува.
Вашата главна героиня е разследващ журналист. Една жена, много истинска, търсеща истината, но и с много несъвършенства. Тя непрекъснато пие. Този потресаващ реализъм показва, че имате опит със сръбските медии, какъв е той?
– Питаха ме от един известен сръбски вестник откъде познавам политиката, кога съм работила като политик. Но не съм. Никога не съм била политик или журналист. Винаги съм работила в банки. Но не ми беше трудно да пиша. Имам приятели – репортери и ги познавам. Мисля, че всички журналисти пият, пушат и умират млади.
Напоследък много се говори за страшната цензура, която цари в Сърбия. Така ли е?
– Да, има цензура. И се засилва още и още. Тя е някак прикрита. Медиите по-скоро се изявяват като говорители на властта. Единствено свободна зона остава интернет, макар и там да се закриват сайтове. Но това е неуспешна борба. Никой не може да победи интернет, дори и сръбската власт.
Вашият роман говори за един много важен феномен, който очевидно е синдром на Балканите. Така наречените „обръчи на властта“ – връзката на криминалния свят с властта. Един наш „демократ“ каза по този повод наскоро: „Тук на Балканите всички сме роднини“. Има ли изход от този порочен кръг?
– Да, в Румъния, България, Македония, Сърбия, навсякъде на Балканите имаме едни и същи истории – има връзка между политиката, олигарсите, престъпниците, турбо фолк певиците. Това е една клика, която владее тези земи. Те са завзели всяка една област, в която има пари – властта, развлеченията, медиите и контролират всичко. И няма как да има щастлив край. Нито в роман, нито в живота.
Основна тема в книгата Ви е тази за възмездието. Кажете как стигнахте до този сюжет?
– Има малък паралел с гръцките трагедии, творчеството на Есхил. През цялото време се наслагва идеята за мъст от поколение на поколение, която няма край. Не виждам как би могло да стане това. И виждате и как до края на романа не може да стане това. Много читатели ме питаха защо няма щастлив край. Но смятам, че няма как този сюжет да има щастлив край. Това не би било реален край, финал, който да отговаря на случващото се в Сърбия. Не исках краят да е патетичен, тривиален, сладникав.
Защо избрахте именно „Смъртта на дервиша“ за сюжета на своя роман „Тито умря“?
– Това е един от най-важните романи на сръбската литература. В този роман се поставят проблемите за властта в широк мащаб. Това беше добра асоциация за мен. И тъй като тази книга завършва без щастлив край, така и в моя роман нямаше как да има хепи енд. 60 години по-късно нищо не се е променило.
Защо толкова често цитирате Маркс? Смятате ли, че лявата идея има бъдеще?
– Родена съм в комунизма. До 20-годишна възраст съм го изучавала в училище. Мразихме го. Тогава си мислехме, че ако имаме капитализъм, ще живеем много по-добре. Но сега виждаме, вече имаме капитализъм, но не сме по-добре. Не е станало това, на което се надявахме. Затова прибягнах до тази провокация – да се върна към Маркс, да видя как ще реагират младите, които не са го учили в училище. Не мисля, че марксизмът като икономическа теория, е реализуем на практика. Видяхме, че не може. Но се оказа, че и този граблив капитализъм също не може да вирее. Може би трябва да се направи някаква комбинация, която може да ни спаси един ден. Но няма да е скоро.
Как се прие тази книга в Сърбия? Има една носталгия по тоталитарните лидери наоколо. Липсва ли Тито при вас?
– Да. Но е по-многостранно при нас това. Вие също сте имали комунистически диктатор в България. Но при нас имахме комунистически диктатор, след това имахме войни. А след това дойде капитализмът. У нас има носталгия не само за управлението на Тито, но и за стара Югославия. Ние бяхме отворени и тогава, можехме да пътуваме. Не сме били толкова под съветско влияние, виждали сме и какво става на Запад. Ходехме на планина, на море. Бяхме и млади. Има много повече фактори за носталгията в Сърбия. Нормално е да има.
Какво мислите за завръщането на Воислав Шешел?
– Най-лошите неща. Той е фашист и националист. Срамно е, че след колко – 8-9 години, съдът в Хага не го осъди. Той е виновен за зверства и убийства в Хърватска и Босна. Това е криминален тип. Страшно е. Чух, че е болен и затова са го пуснали, да се прибере и да умре. Това е някакъв фарс, демагогия на съда в Хага.
Вашето творчество не е познато в България. Писала сте и фантастика. Защо преминахте към този политически трилър?
– Мисля, че всеки писател иска да напише трилър. Това е тежък жанр. Трябва да измислиш престъпление, убиец, мотиви и т.н. Беше ми много забавно да пробвам. Много мислих. Но и имах и много голяма нужда да кажа какво мисля за настоящата ситуация в Сърбия. Досега бях писала романи за бъдещето, исторически книги.
От кого се възхищавате в този жанр?
– В съвременния европейски крими жанр има една линия – социално крими. Това са ангажирани с настоящето кримки. В Италия имат книгите за Монталбано. Във Франция имат Жак Патрик Маншет, в Англия – Дейвид Пийс, целия шведски „ноар“. Много ми харесват тези писатели, изчетох ги с удоволствие и са ми повлияли. Те са много по-различни от американския мейнстрийм.
Интервю взе Людмила Еленкова
Свързани заглавия
Балкански бум в литературата като скандинавския си пожела Миряна Новакович
„Тито умря” тук
