Астрид Линдгрен: Нямам нищо против да умра…, но сега трябва първо да изчистя къщата

14.11.2014 Автори

Днес, 14 ноември, се навършват 107 години от рождението на световноизвестната шведска детска писателка Астрид Линдгрен. Творчеството й е преведено на близо 70 езика (от арабски до зулу) и отпечатано в повече от 100 страни. Първата история за най-популярната й героиня – Пипи Дългото чорапче, е публикувана в Швеция през 1945 г. , а в България излиза през 1968 г. Тя е 25-та най-превеждана писателка. Продадени са около 145 милиона копия на нейни книги. Най известните й произведения са книгите за Пипи Дългото чорапче и Карлсон. Родена е във Вимербю в стара червена къща, заобиколена от ябълкови дръвчета .Тя е второто дете в семейството. Много от книгите ѝ са свързани с детството, прекарано в малко стопанство край Вимербю, или със семейството й – бащата Самуел Аугуст Ериксон, майката Хана, по-големия брат Густав и малките сестри Стина и Ингрид. Умира през 2002 г. Представяме ви цитати от Линдгрен, публикувани в wikiquote.org и goodreads.com.

„Дайте на децата любов, любов и още любов – здравият разум ще дойде от само себе си.“

„Детство без книги не е детство. Това е като да бъдеш откъснат от магическо място, където можеш да намериш най-рядката радост.“

„Не искам да пиша за възрастни. Искам да пиша за читатели, които правят чудеса. Само децата правят чудеса, докато четат.“

„Намирам, че мама е много чудновата, дето иска да си лягаме вечер, когато сме съвсем будни, а сутрин, когато спим, иска да ставаме“

„- Сигурно си уморена, Лота.

– Никак не съм уморена – заяви Лота. – Имам още много тичане в краката“.

„Всичко хубаво, което се е случило на тази земя, първо се е случило в нечие въображение.“

„Вашите собствени деца и внуци ли ви вдъхновиха, за да напишете книгите си?“ е също въпрос, който често ми задават. Искам да кажа следното: Никое друго дете не ме е вдъхновявало толкова, колкото детето, което аз самата бях. Не е задължително да имате деца, за да пишете детски книги. По-важното е добре да помните собственото си детство.“

„Забелязвам вече няколко пъти, че хората не мислят, че знам как да се държа, дори когато се старая максимално.“

„Пиша, за да забавлявам детето в мен, но желанието ми е историите ми да развличат по същия начин и другите деца.“

„Нямам нищо против да умра. Ще го направя с радост, но сега трябва първо да изчистя къщата.“

„Въображението е задължително. И за щастие все още има хора, които го притежават. Тези, които сега са деца, един ден ще поемат бизнеса в свои ръце. Те ще решават проблемите на мира и войната и това в какво общество ще живеят — дали ще е подвластно на насилието, или ще е мирно.“

„Спокойствие и само спокойствие.“

„То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи…“

„Пипи тръгна по улицата. С единия си крак стъпваше на ръба на тротоара, а с другия – на паважа. Томи и Аника я проследиха с очи, докато се скри от погледа им. След малко тя се върна. Сега пък вървеше заднишком. Правеше го, за да си спести обръщането, когато тръгваше обратно към дома. Пипи стигна до портата на Томи и Аника и спря. Децата мълчаливо се разглеждаха. Най-сетне Томи попита:

– Защо вървиш заднишком?

– Защо вървя заднишком ли? – възкликна Пипи. – Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да върви както си иска?“

„Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.“

„Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи.“

„Най-важното за малките деца е да знаят ред. Особено, ако сами си го определят.“