Начало / Читатели / След голямата болка остава само пустош

След голямата болка остава само пустош

Юлия ПЕТКОВА

Никой ли не познава това момиче? Никой ли не се тревожи, че не го е виждал цели четири дни? Нито съпруг, нито годеник, нито приятелка, никой…? И семейство ли няма? Изглежда, има и такива млади жени. Привързани към характерните перуки, които изпращат ясни послания от сорта: „Знам за какво си мислите“. Или: „По математика също съм много добра“. Собственички на зашеметяваща външност и на неприличния навик да вечерят сами. Поне Алекс е такава.

Повествованието ни запознава с нея рязко, почти грубо – авторът нанизва няколко страници с щрихи от нейното ежедневие и после ни взема дъха. Преди да сме научили подробности за плановете й, Алекс е отвлечена и натикана в тясна дървена клетка на неизвестно място, под „наблюдението” на настървени плъхове… Следват издевателства, които се възпроизвеждат трудно. Уверено можем да заявим, че Льометр е майстор на обсебващия, силно сгъстен разказ.

Няколко отлично подготвени полицаи са ангажирани с разследването, начело с комисар Камий Верховен. Екипът тръгва по дирите на Алекс, останали някъде в миналото, и се натъква на ужасяваща мистерия. Внезапно се отваря цяла  бездна от низост, извращения, сурово равнодушие и злини, увенчани с непредставим финал. Алекс все пак успява да се освободи сама, но се оказва, че похитителят й се е самоубил. Изниква въпросът: „Сега, когато „виновният“ е мъртъв, как точно да спасим жертвата?

Нищо в този безупречно ушит сюжет не е монохромно. Ролите на героите се сменят със скорост, която налага да бъдеш нащрек.  Фактите не търпят еднозначна интерпретация, а развръзката на интригата е потресаваща дори за опитните полицаи. Вихреният  ритъм, трескавото редуване на действията на полицията и случващото се с главната героиня, загадъчните образи и хитрата фабула превръщат „Алекс” в уникално психологическо разследване. Да не забравяме и хумора. Там, където най-малко очакваш, авторът ще те стресне с някоя свирепа усмивка. Без да пропусне да те накаже за купона.

Пиер Льометр е бивш преподавател по литература, настоящ писател и сценарист. В компанията на жанрове като криминална проза, трилър и съспенс се чувства удобно, нещо повече –  носител е на много отличия за творчеството си, в това число Наградата на Британската асоциация на криминалните автори за „Алекс”. През 2013 г. печели най-престижната френска литературна награда – „Гонкур” за романа „Ще се видим там горе”, и заема първото място в категорията „френски роман” от класацията на списание „Лир”. Правата за „Алекс”, който е част от нашумялата трилогия „Верховен”, неслучайно са продадени на десетки държави.

„Ще се видим там горе” излиза у нас през 2015 г. Сюжетът разгръща драмата на едно изгубено поколение – демобилизираните французи след края на Първата световна война. Вече е известно, че догодина Пиер Льометр ще гостува в България, а това е чудесна новина. Подобни срещи винаги са много любопитни и обогатяват връзката на читателя с творчеството на съответния автор.

Прочетете още

244100_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (18 март – 24 март)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Най-мрачното изкушение от Даниел Лори 2. През август ще се видим от …