Начало / Автори / Павел Вежинов: Докато има пари на тоя свят, хората все ще си остават нищожни и дребни като тях, както и да се пребоядисват

Павел Вежинов: Докато има пари на тоя свят, хората все ще си остават нищожни и дребни като тях, както и да се пребоядисват

Днес, 9 ноември, се навършват 100 години от рождението на Павел Вежинов. Признат е за класик на българската литература,  автор на белетристика, книги за деца, филмови сценарии и научно-фантастични произведения. Вежинов е първият наш писател от новото време, който се обръща към фантастиката. Още през 1956 г. пише сатиричната гротеска „Историята на едно привидение“, а през 1965 г. разказите „Сините пеперуди“ и „Моят пръв ден“, които през 1968 г. са включени в едноименния сборник. През 1973 г. излиза романа „Гибелта на Аякс“. Винаги са го е вълнувала фантазията като притча, като иносказание и поради това неговите фантастични разкази и повести се родеят с фентъзито, а не с научната фантастика.

Роден е в София. В началото на 30-те години сътрудничи на изданията „Жупел“, „РЛФ“, „Щит“, „Изкуство и критика“ и др. През 1938-1944 г. следва философия в Софийския университет. През есента на 1944 г. участва във войната срещу нацистка Германия като кореспондент и главен редактор на вестник „Фронтовак“, и въплътява впечатленията си от живота на българската армия в поредица от произведения. От 1947 до 1954 г. е заместник главен редактор на вестник „Стършел“ и на списание „Септември“, а от 1954 до 1972 г. работи в Българска кинематография. От 1972 г. е главен редактор на списание „Съвременник“ и член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели. През 1970 г. става Народен деятел на културата, а през 1974 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Умира на 20 декември 1983 г.

„Четящият човек не може да бъде равнодушен човек. Четящият човек винаги върви напред, преодолява препятствията и не спира.“

„Не може да бъде дълбоко и силно това, което без срам се показва.”

„ Достойнството. Някога тая дума е обяснявала всичко, даже бездумието. Но сега става все по-евтина и по-евтина. Мнозина я смятат за наивност, за незряло мислене, за робуване на химери. А всъщност това е, може би, костната система на човешката нравственост.”

„ Докато има пари на тоя свят, хората все ще си остават нищожни и дребни като тях, както и да се пребоядисват. Парите нямат свое лице и свой образ, стават като човека, който ги носи. Има мръсни пари, има нищожни пари, има жалки пари. А има и пари, които не струват нищо, и с тях нищо не можеш да купиш. Това са стиснатите пари.”

„Единственото спасение срещу неумолимостта на съдбата е да се върви срещу нея. Така поне на човек му остава шансът на случайното разминаване.”

„Разумът все пак намира някакъв начин да се бори със злото. Колкото и да е силно. Но чувствата не могат, те просто умират…”

„ – Ще дойде време и ще разбереш, че знанието не е всичко – каза някак тихо и без желание вуйчо му. А понякога даже може да пречи. Като гората, която пречи да видиш дървото.”

„Истинският учен трябва да напредва по-солидно и бавно. Трябва по-малко да вярва и повече да се съмнява. И по-добре е мъничко да заеква, отколкото да говори съвсем гладко и хубаво.”

„Не е вярно, че вещите убиват хората – мислеше той. – Всъщност човек загрозява вещите със своята алчност за притежание.”

„Животът е по-силен от всичко, а песните може би са по-силни и от живота.”

„ Дори адът е по-добър от пустотата и нищото и болката е за предпочитане пред вледеняващата безчувственост.”

„Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота.”

„Човек може да излъже себе си, да излъже друг. Но няма как да излъже съдбата. Та съдбата затова е съдба.”

„Всъщност всичко е съзнание и всичко е подсъзнание, зависи каква врата ще отвориш.

„Хората не могат да живеят сами, това е всичко! Те се страхуват от самотата повече, отколкото от смъртта.”

„Обикновено тъй става в живота, човек налита като сляп само върху бедите.”

„ Ум е нужен само на тоя, който не притежава всички възможности. Нужен му е, за да подбере една от вероятностите като най-възможна истина… А защо е нужно това на природата?… Тя си проверява всички възможности и тогава взима решение.”

Свързани заглавия

Открита е изложбата „Звездите над нас. Павел Вежинов“

Утре се откриват Дните, посветени на творчеството на Павел Вежинов

Филми по сценарии на Павел Вежинов безплатно в „Одеон“ през ноември

Ново издание на „Нощем с белите коне“ отбелязва 100-годишнината от рождението на Павел Вежинов

„Нощем с белите коне“ от Павел Вежинов (откъс)

Книги от Павел Вежинов тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …

Един коментар