Начало / Автори / Любен Каравелов: Ние сме родени да кърпиме чуждите дрехи

Любен Каравелов: Ние сме родени да кърпиме чуждите дрехи

На днешния ден, 7 ноември, преди 180 години вероятно е роден енциклопедистът Любен Каравелов. Първоначално учи в килийното училище на Копривщица и след това при даскал Пулеков. През 1850 г. се премества в училището на Найден Геров в Пловдив. След това баща му го изпраща да учи в гръцко училище. После се прехвърля в българско училище. Изпратен е в Одрин да учи за чирак, връща се в Копривщица, а през 1856 г. заминава за Цариград. Тук вместо да се заинтересува от търговия, той се интересува от политически въпроси и Кримската война. Паралелно с това си записва и материали за изследователска работа по фолклор и етнография.

През 1857 г. е в Москва и става слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Тук живее и работи заедно с  К. Миладинов, Р. Жинзифов, В. Попович, Н. Бончев и др. Те създават българската дружина „Братски труд“. Започват да издават списание „Братски труд“, където Каравелов печата първите си стихотворни опити – „Загорец“, „Желание“, „Пастир“ и революционната статия „Славяне в немско“. Участва в студентските вълнения (1861) и става последовател на руските революционни демократи като влиза в техен забранен кръжок. Пише статии в „Наше время“, „Московские ведомости“ и „Русская речь“. Пише повестите „Войвода“, „Неда“, „Сирото семейство“, „Дончо“ и „Българи от старо време“. След покушението срещу Александър ІІ  заминава за Белград (1867), откъдето изпраща кореспонденции за руските вестници. От 1869 г. се установява в Букурещ с намерение да редактира свой вестник. Възторжено посреща идеята за създаване на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките). Редактира вестник „Свобода“ (1869-1873), където съавтор му става Христо Ботев (1872-1873). По-късно двамата редактират вестник „Независимост“ (1873-1874). По това време Любен Каравелов оглавява Българския революционен централен комитет в емиграция. След трагичната гибел на апостола на свободата Васил Левски, Любен Каравелов ревизира своите младежки революционни възгледи и започва да издава списание „Знание“, научно-популярни книги и сборници.

Умира в Русе на 21 януари 1879 г.

Предлагаме ви известни и нетолкова извести цитати от негови статии и фейлетони.

„Турските панислямисти захващат да работят по-енергически. Нашият цариградски кореспондентин ни являва, че техните проповедници захващат да проповядват по джамиите, че времето на ислямското възобновление е настанало, че ислямът ще да се съедини под покровителството на султанът, който е главен началник над сичките последователи на пророкът, и че религията на тоя пророк ще да се разпространи по сичките азиатски и африкански господарства. Разбира се, че благочестивите мюсюлмани слушат тия утешителни обещания с голямо въодушевление и приготовляват се да блаженствуват и да „славят“ името на аллахът. „Когато един от панислямските проповедници — говори един триестански вестник — обявил на благочестивите мохамеданци, че след малко време ще да настане златен век за правоверните, то един от неговите слушатели му предложил следующият вопрос: «А какво ще да бъде с гяурите?» «Гяурите ще да си останат гяури» — казал проповедникът. «Ако е така, то от нашият панислямизъм няма да бъде никакво добро — рекъл служителят. — В книгата на пророкът е казано, че правоверният санджак-шериф ще да бъде забиен над сичката вселена само тогава, когато гяурите бъдат унищожени и когато еврейската и християнската книги се изгубят от светът.“ – в. „Независимост“, г. IV, бр. 8, 8 декември 1873 г.

„Патриотизмът е привързаност към политическото отечество, привързаност към собствената независимост и свобода. Народните стремежи не бива да се бъркат с ония стремежи, които отвеждат до децентрализация и които често се смесват помежду си. Стремеж към пълно самоуправление се забелязва не само там, дето това самоуправление може да бъде от полза за определена народност (напр. стремежът на българите да живеят самостоятелно), а и там, дето без да съществува въпрос за народност, народът желае да се избави от настойничеството на бюрокрацията. Напълно е очевидно следователно, че стремежът към децентрализация не зависи от стремежа към народността. И поради това, ако сърбите и българите искат да издигнат своите народи и ако смятат, че за да стане това, даденият народ трябва да се оформи върху своя собствен език или да покаже историческото право на своята народност, то оттук съвсем не може да се извади заключение, че тия две народности не могат да бъдат едно политическо тяло. Швейцарците живеят и живеят щастливо. От всичко това следва, че сърбите и българите могат да живеят под едно правителство, а всеки народ да си има свое вътрешно самоуправление.“ – „Застава“, г.IV, бр. 31 и 32, 7 и 14 март 1869 г.

„Един русин ми разказваше, че у българите съществуват две крайности: българите са или много умни, или много глупави; или много работни, или големи хайлази; или много честни, или много безчестни; или много осторожни, или много луди; с една дума, между българите се намират такива безчестни хора, каквито вие никъде не би можели да намерите, и обратно. И наистина, разгледайте живота на хаджи Иванча ефенди, погледайте по-внимателно на хаджи Николи, опознайте се с Петраки Златев и пр., и вие ще да се съгласите с гореказаният русин.“ – от „Нашият обществен живот“

„Щастлив е онзи човек, у когото е чиста и неокаляна съвестта; щастлив е онзи човек, който е доволен от онова, щото е собствено негово; щастлив е онзи човек, който може да погледа всекиму в очите и който може да каже: „Това парченце хляб, бяло или черно, меко или кораво, тая чиста и студена вода и това парченце сирене са мои, защото съм ги изработил с големи мъки и с едър пот.“ Заработеният обед е сладък, както е сладка и душевната тишина; разкошните обеди са горчиви, както е горчиво и угризението на съвестта. Там, гдето се появляват разкошества, трябва да заспи съвестта, защото чистата съвест няма нищо общо с богатите и с разкошните трапези. Хайдете да потърсиме доказателства.“ – от „Богатият сиромах“

„У нас отдавна се е появило мнение, че главната причина, която ни държи под турското иго, произхожда не от силата и не от способностите на турците, а от чорбаджийската подлост. Това е вярно като ден. Аз смело мога да кажа, че народът ще бъде принуден да изколи по-напред чорбаджиите, а после техните помощници, т.е. правителствените злодейци. — „Независимост“, 46 бр.

Творби на Каравелов тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …