Труман Капоти: Мозъкът може да приема съвети, но не и сърцето. Любовта не познава граници

30.09.2014 Автори

Днес, 30 септември, се навършват 90 години от рождението на Труман Капоти (1924-1984). Той е един от най-успешните представители на американската литература. Автор е на романите „Други гласове, други стаи“, „Закуска в „Тифани”“, „Арфата на тревите“, „Хладнокръвно“ – документална история за пословичните убийства от 1959 г., „Музика за хамелеони“, също така на много разкази, киносценарии. Много негови творби са преведени на български. Умира през 1984 г. Представяме ви цитати от Капоти, публикувани в brainyquote.com.

„Писателят не може да бъде обвиняван за това, което казват героите.“

„Младите мислят, че по-възрастните са глупаци. По-възрастните знаят, че младите са глупаци.“

„Проблемът с живота извън закона е, че губиш неговата закрила.“

„Приятелството е работа на пълен работен ден, ако питате мен.“

„Мозъкът може да приема съвети, но не и сърцето. Любовта не познава граници. Колкото и дълбоко да е потопена, тя винаги намира път към повърхността.“

„Разговорът е диалог, не монолог. Затова има толкова малко добри разговори: заради недостиг, двама интелигентни говорещи рядко се срещат.”

„Животът е сравнително добра пиеса с много лошо написан трети акт.”

„Провалът е подправката, която дава вкуса на успеха.”

„За мен най-голямото удоволствие от писането не е това за какво е, а вътрешната музика, която думите правят.”

„Не ме интересува кой какво казва за мен, стига да не е вярно.”

„Писането има своите закони на перспектива, светлина и сянка, също както рисуването и музиката. Ако си роден познавайки ги, добре. Ако не, научи ги. След това пренареди правилата както ти е удобно.”

„Цялата литература е клюки.”

„Когато Бог ти дава дарба, той ти дава и камшик. А камшикът е с цел самобичуване и нищо друго.”

„Никой няма да разбере какво взе от мен „Хладнокръвно”. Разкъса ме до мозъка на костите. Почти ме уби. В известен смисъл, мисля, наистина ме уби.”

„Повече вярвам в ножиците, отколкото в молива.”

„Да завършиш книга е като да отведеш едно дете в задния двор и да го застреляш.”

„Желанието да знаем края ни кара да вярваме в Бог, вещерство, или поне в нещо.”

„Харесва ми да говоря по телевизията за неща, за които не си струва да пиша.”

„Най-много съжалявам, че детството ми беше ненужно самотно.”

„Славата помага в един единствен случай – ще ти осребрят чек в малък град.”