Лира Литературно-рекламна Агенция
АНОТАЦИЯ
Това е състояние на духа, поглед към живота, начин на мислене!
Превърнали сме се в общество от хленчещи слабаци. Голяма част от хората са безхарактерни, оплакват се постоянно, забиват нож в гърба на другите, клюкарстват, нямат собствено мнение. Позволяват да бъдат тъпкани…
Защо позволяваме да ни засипват с обиди?
Защо позволяваме на властта – на хората, които ние избираме и чиито заплати ние плащаме – да ни лъжат и манипулират?
Защо търпим работници и служител, които не си вършат добре работата или мълчим пред шефа грубиян?
Защо си затваряме очите пред жестоко отношение към дете или животно?
Крайно време е да сложим точка на всичко това!
Крайно време е да се сдобием с яки топки, да действаме твърдо и непоколебимо!
Да имаш яки топки, няма нищо общо с онова, което е между краката ти, а с другото, което е по-нагоре – между ушите ти!
Да имаш яки топки, е състояние на духа, поглед към живота, начин на мислене!
Не се извинявай, когато казваш истината
Не си премълчавай и не лъжи
Не всичко е битка – не спори с глупаци
Хвани юздите на финансите си
Дръж се „мъжки“ с половинката си и с децата си
Не се страхувай да паднеш
Живей дръзко – бъди уверен
ЗА АВТОРА
Лари Уингет е известен като „Питбула на личностното развитие“R и „Единственият на света дразнещ лектор“TM. Като един от най-заетите професионални лектори на нашето време, той е много търсен от общности, сдружения и корпорации по цял свят, за да излага своята философия на успеха чрез работа и поемане на лична отговорност. Лари живее в Парадайс Валей, Аризона, със своята съпруга Роуз Мари и с френския си булдог Бътър. Има двама сина, Тейлър и Патрик, и прекарва голяма част от времето си в рисуване, каране на мотоциклет и в изготвяне на дизайна на традиционните каубойски ботуши, които изработва.
ОТКЪС
ПРОБЛЕМЪТ
Превърнали сме се в общество от хленчещи слабаци. Никак не ми е приятно да го призная, но тъй като лично аз не съм хленчещ слабак, нямам нищо против да ви го кажа в очите. В преобладаващата си част хората са безхарактерни, подсмърчащи, ридаещи; забиват нож в гърба на другите, клюкарстват, безгръбначни слабаци са и позволяват на всички останали да ги тъпчат.
Хората не си вършат работата както трябва и ние приемаме този факт като покорни овчици. Позволяваме на приятелите си да ни засипват с обиди, без да смеем да изречем и думица в своя защита. Позволяваме на нашето правителство – хората, които ние избираме и чиито заплати се плащат от нашия джоб – да се възползва от нас, вместо да му дадем отпор, като със следващото си гласуване изметем всичките му представители от топлите им местенца. Докато си седим в кината и театрите, позволяваме на хората около нас да приемат телефонни разговори, да изпращат текстови съобщения и да си говорят на висок глас, сякаш се намират у дома си, и повечето от нас не смеят да надигнат глава и да им кажат да си затварят устата. Виждаме с очите си как хората хвърлят боклуците си право на улицата, на паркингите или в градинките, и пак не смеем да се обадим.
Днес бизнесът все по-често се крепи върху лоши работници и служители с недоизградени трудови навици и грозно отношение към работата, защото началникът им не е имал смелостта да ги дисциплинира или да уволни мързеливите им задници. И в повечето случаи отделите по човешки ресурси не позволяват на началниците да си свършат работата по управлението на работниците от страх да не би някой хитрец да реши да ги съди, защото, не щеш ли, мениджърът бил наранил крехките му чувства, когато му е казал да се хваща на работа, а да не си клати краката. Истинска лудост, не мислите ли?!
Популярното телевизионно предаване „Какво бихте направили вие?“ изправя зрителите си през дилемата „Трябва ли да се намеся?“, когато видят, че някой ограбва някого, че в къщата на съседа влизат крадци и въобще, когато станат свидетели на каквото и да било скандално или престъпно поведение. И ни показва, че за съжаление повечето хора изобщо не смеят да си отворят устата, когато станат свидетели на престъпление, било, защото изобщо не им пука, било, защото не желаят да си направят труда или просто защото ги е страх да се намесят.
Крайно време е да сложим край на всичко това!
Хората трябва да започнат да казват какво мислят, да отстояват себе си и да говорят смело! Настъпил е мигът да ъпдейтваме и персонализираме прочутия цитат от Вергилиевата „Енеида“ – „Съдбата обича смелите!“.
Отстояването на себе си вече не е част от обучението на децата и на големите. Вместо това обществото ни налага да учим хората да се примиряват и съобразяват с всичко и всички. Поощряваме пасивността в реакциите и към насилниците, и към глупостта, и към корупцията. Толерираме бездарните представления, лошите комунални услуги, неприличното поведение и други неприемливи практики. Превърнали сме любезността и желанието да сехаресаме във фактори, далеч надскачащи по значение уважението към самите нас. Неотстъпчивостта се приема с неодобрение. Да имаш твърдо мнение по даден въпрос, вече не се разглежда като добродетел, защото те считат за екстремист – крайността в убежденията е заменена от широка разкрачка между двата бряга.
И въпреки безспорното състояние на нещата, когато се сблъскат лично с този тип отвратително поведение, хората започват да се оплакват, че са използвани по най-груб начин. Ама разбира се, че е така!
Защото хората позволяват това отвратително поведение! Позволяват да бъдат тъпкани и газени и някак си все пропускат да забележат как се е стигнало до това. Как ли? Ами щом стоиш в средата на пътя, мръдни си безхарактерния задник! Ще те стъпчат!
„Трябва да имаш яки топки“ тук
