Начало / Критика / Иво Сиромахов: Часовете по литература са часове по скука

Иво Сиромахов: Часовете по литература са часове по скука

Иво СИРОМАХОВ

Преди няколко години eдин от синовете ми, който тогава беше шестокласник, беше получил задача да прочете“Под игото” през ваканцията. Човекът е отговорен и съвестно пристъпи към задълженията си. Почна я и след минута ме попита:
– Тате, какво е сомун душманларъ?

Обясних му. След малко ме попита какво е ахиевски читак. Аз пак му обясних. После ме попита какво е геран. За около десет минути младият читател се сблъска с около 40 думички, които отдавна не се употребяват в българския език, повечето от тях – турцизми.

Налагаше се да чете книгата с преводач, който в случая бях аз. Вместо да е удоволствие, четенето се бе превърнало в тегоба. Видях, че няма смисъл от тези напъни и посъветвах сина си да остави “Под игото” и да вземе “Островът на съкровищата”. В погледа му прочетох благодарност.

Преди да са скочили да ме заклеймяват интернет-патриотарите, бързам да заявя, че аз харесвам “Под игото”. Много стегнато трилърче е, има екшън, базирано е на исторически събития и изобщо си е една много приятна романтична история, написана в духа на епохата.
Но езикът е напълно неразбираем за съвременния човек. Не го разбирах и аз, когато бях шестокласник. Спомних си, че по същия начин питах родителите си да ми превеждат архаичните думи.
Няма ли да е много по-добре и за учениците, и за учителите, и за паметта на самия дядо Вазов, ако езикът на романа му бъде осъвременен от грамотен редактор? Ако хекиминът се превърне в доктор, геранът – в кладенец, а пармаклъкът в парапет?

По-примитивно устроените хора смятат, че класиката е нещо, което не бива да се пипа. Но защо тогава англичаните осъвременяват езика на Шекспир, а не оставят пиесите му така, както са си били в оригинал?
Нека в университетите студентите по литература да учат “Под игото” в оригинал. Но за шестокласниците би трябвало да има някаква light-версия. В крайна сметка трябва да си отговорим на въпроса какво искаме – децата ни да обикнат книгата на дядо Вазов, или да се отегчават от нея.

Друг въпрос е, че програмата по литература е изключително идиотски конструирана и учи децата не на литература, а на необоснована омраза към турците и още по-необоснована любов към руснаците.
Това няма нищо общо с литературата, това си е жива пропаганда, която по неизвестни причини е останала в наследство от годините на социализма и никой не ще да я махне от учебниците.

Странен е и подборът на произведенията, включени в учебната програма. Защо от Елин Пелин е избран точно “Андрешко”? Защо от Любен Каравелов “Маминото детенце”?

По необясними причини съвременната литература не присъства в учебниците. Защо не се учи “Мисия Лондон” на Алек Попов? Защо не се учат стиховете на Борис Христов? На Иван Методиев? На Ицо Хазарта? Сигурен съм, че един учебен час посветен на текстове като “Колега” и “Кради, кради” ще предизвика много по-оживени дискусии, вместо да се прозяваме над “Маминото детенце”.

Не сравнявам Хазарта с Любен Каравелов. Тъпо е изобщо да се сравняват автори, защото това са несравними величини. Все едно да сравняваш банциг с круша. И не искам да обидя някого или да хваля другиго. Говоря само за подхода.

А и в крайна сметка литературата е въпрос на вкус. Трябва да се даде на младите хора възможност да откриват своите мисли и преживявания в текстовете. Един ще открие себе си в Яворов, друг ще открие себе си в Алеко, трети ще открие себе си в Илия Троянов. Защо например в училище не се говори за “Хари Потър”, при положение че всички деца го четат и се вълнуват от приключенията му?

Странно е да се говори за национална литература. Да делим литературата на българска и небългарска е доста неинтелигентен подход. Литературата е един общ световен процес, в който държавните граници са невалидни. Книгите могат да бъдат разбрани, само ако се четат в контекст, а не изолирано.

Би било чудесно, ако на литературата не се гледа като на предмет. Тя не е предмет, тя е удоволствие. Четенето би трябвало да е наслада, а не какво е искал да каже авторът, с какви художествени изразни средства и защо е бил склонен да употребява литота.

Синовете ми обикнаха книгите само защото съпругата ми и аз следвахме с интерес вкусовете им и внимателно препоръчвахме заглавия, които смятахме, че ще ги развълнуват. Така децата се влюбиха в “Рудниците на цар Соломон”, “Двайсет хиляди левги под водата”, в “Хобит” и “Хрониките на Нарния”, в романите на Роалд Дал, а по-късно откриха Булгаков, Марк Твен, О, Хенри… Ако бях оставил училището да им открива чудесата на литературата, сега щяха да са двама отегчени младежи, убедени, че книгите са нещо скучно и противно.

Зная, че нещата, които предлагам, няма да се случат в близките сто години. Образователната ни система е изключително закостеняла и подвластна на предразсъдъци. Единствената смислена промяна в нея през последните 25 години – въвеждането на матурите за зрелостниците – бе посрещнато навремето с нечовешки вой и писъци.
Давам си сметка, че статията ми ще бъде посрещната с “Посягат на Дядо Вазов!”, “Долу ръцете от националните светини!” и първосигнални обиди.

Но в крайна сметка важно е да се дискутира. Пък кой знае – може след нас да дойдат по-разумни поколения, които се опитват да разсъждават с мозъка си, а не с кухи черепи, натъпкани с безсмислени лозунги, предразсъдъци и клишета.

Текстът е публикуван в профила на автора във „Фейсбук“

Книги от Иво Сиромахов тук

Прочетете още

211169_b

Мистично усещане за света и хората

Любина ЙОРДАНОВА, Лондон Странни, тайнствени и хипнотизиращи – тринайсетте разказа на Кларис Лиспектор са великолепно …

4 Коментари

  1. Милен Иванов

    Г-н Сиромахов това което предлагате няма да се случи в близките сто години.
    Аз ще се радвам ако вашите предложения не бъдат приети и в далечните
    шест хиляди години. Не съм съгласен, че хората които не искат да се пипа класиката са примитивни. Книгите на Иван Вазов не са софтуер, че да се пускат
    различни версии от него. Прав сте, че трябва да има промяна в ппрограмата на училищата, но промените не трябва да бъдат които преглагате вие.
    Не виждам нищо интересно в ,,Мисия Лондон“ заради, което тя бъде изучавана в училище. Вие може да искате вашите деца да я изучават, но аз предпочитам
    моето дете смислени книги, а не тази глупост (според мен).

    • Симеон Георгиев

      Г-н Иванов явно сте чели между редовете. Взели сте отделни думи от това, което е написал Сиромахов и сте сътворили грешен преразказ. Вижте които автори четат децата му и пак оставете един пост, но и цялата статия прочетете. Най-скучните часове ми бяха по литература да уча неща от които вече 10 от както съм завършил не съм видял полза. И не не говоря за 1-5 клас, а след това.

  2. Красимир Димитров

    Истинският въпрос, който МОН трябва да разгледа, е защо в програмата по музика не се изучава Тупан Техно.

  3. Виктория

    Мисля, че сте много прав и съвременният ученик трябва да усети литературата като нещо близко и свое. Да прочете и да се познае в някоя книга. Да види, че векове преди или след хората са имали своите големи проблеми. Аз не смятам, че Вазов трябва да се „преведе“, но би било добра идея да се сложи речник на старите думи, като в „Българи от старо време“, например. Архаичните думи ни доближават до бита на нашите предци.
    Литературните произведения, които се изучават в училище, се нуждаят от промяна, съгласна съм. Но КОЙ е достатъчно компетентен, за да определи кои книги да се включат и кои да отпаднат? А как ще се подредят тематично? В училище, ние изучаваме периоди на развитие на литературата, символи, структури на текста… Часовете по литература имат за цел да ни ограмотят и да ни направят мислещи личности. Подборът на изучаваните текстове не е чак толкова неадекватен, колкото си мислите. Скучни са, да, но има хора, които във всичко ще намерят нещо интересно и такива, които скучаят, независимо какво правят. Замислете се от кои има повече в училище, а в света изобщо?
    И не на последно място искам да кажа, че литературата може да е всякаква. Но учителят е важен. Всяка наука е само книжа със скучен текст, който трябва да бъде назубрен. Но после тук идва учителят. И ти помага да погледнеш с нови очи науката и скучния текст, да видиш науката навсякъде около себе си, да се потопиш в нея и да я обикнеш.
    За завършек ще кажа, че се радвам, че сте научили децата си да обичат книгите. Една учителка вечно ни повтаряше, че „Интересите се събуждат вкъщи, а ние само ги развиваме.“, но аз все си мисля, че учителят не напразно е „будител“…

    Поздрави от една десетокласничка!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *