Лира Литературно-рекламна Агенция
Сайтът worldliteraturetoday.org започна анкета, която има за цел да посочи най-влиятелната книга в света. Екипът на онлайн изданието направи допитване сред 25 писатели, които посочиха творбата, която им е оказа най-голямо влияние при изграждане на светогледа им. Сред авторите отговори ли са Елиф Шафак, Етгар Керет, Петер Сис и др. Посочените произведения са подредени и до 21 септември читателите ще могат да гласуват за три от тези книги.
Ето и списъкът, който писателите направиха:
„Foreign Words“ от Василис Алексис
Номинация на Яни Скарагас (гръцки писател): “Тъкмо се превърнах в един от онези синове, които зарязват всичко, за да се грижат за болния си баща, когато попаднах на тази книга. Езикът е основният герой в тази история за тишината между думите и пътя, който изминаваме, за да опишем живота. А светът е пълен с жива реч. Вълнуващо изследване на загубата, на вътрешния свят и въпроса защо използваме думи, за да оцелеем.“
„In a Forest. A Deer“ от Амбаи
Номинация на Миина Александър (индийска поетеса): „Препоръчвам този сборник кратки разкази, който е посветен на творчеството на тамилския писател Лакшми. В езика на Амбаи има много поезия, но личи и духът на ежедневието, който всяка индийка може да намери в себе си. Тези произведения навлизат дълбоко, елегантно и мъдро едновременно и в историята, но и в нашия странен живот, в който постоянно страдаме от разни амнезии.“
„Che Guevara: A Revolutionary Life“ от Джон Лий Андерсън
Номинация на Мааза Менгист (етиопска писателка): „Детайлното изследване на Андерсън представлява отлично написана биография на героя на революцията, превърнал се в марка – Че Гевара. В тази книга се сблъскваме с човек, едновременно догматичен, но и свободен, който е толкова фокусиран и непоколебим в идеалите си, които го водят по непопулярни за мнозина от нас пътища. Какво означава да вярваш искрено в революцията? Какво означава да я живееш? Всичко в тази книга – начинът, по който е написана, прецизността и страстта й, непредубеденият й поглед към цената на революцията – промениха начина, по който мислех за света и писането ми за него.“
„The Farming of Bones“ от Едуидж Дантикат
Номинация на Аднан Махмутович (босненски писател): „Напомня на любимата ми авторка Тони Морисън. В книгата има груба енергия. Няма го типичният западен перфекционизъм и залага на хаоса, дори понякога има малко наивитет, но и прецизна поетична експресия. Представя някои митове, които са част от модерната ни история. Книгата илюстрира как индивидуалността и вътрешният ни живот се вплитат и правят голямата историческа картина. Много е вълнуващо.“
„Мидълсекс“ от Джефри Юдженидис
Номинация на Елиф Шафак (турска писателка): „Толкова ми е трудно да избера само една книга, но с радост номинирам „Мидълсекс“. Тя имаше огромно влияние върху мен. Когато я прочетох за първи път беше като да отворя нова врата. Историята на хермафродита ми проговори. А и книгата представлява епична приказка за индивидуалността, но и за семейството, културата, обществото. Юдженидис разказва колкото за половете, толкова и за културата, политиката и съпротивата. И прави всичко това от сърце – подход, който докосна душата ми.“
„Birthday Letters“ от Тед Хюз
Номинация на Марина Кар (ирландски драматург): “Избрах Тед Хюз, защото е писател, на когото се възхищавам от десетилетия. Тази книга ме развълнува със спокойния си и дълбок поглед. Писмата в нея съдържат много светлина, любов. Те са болезнена дисекция на загубите. Силните моменти на връзка и опозицията в реализацията й в тези текстове са като герой, който играе различни роли в една пиеса.“
„Сараевско Марлборо“ от Миленко Йергович
Номинация на Алеш Дебеляк (словенски литературен критик и поет): „Миленко Йергович вероятно е водещият ексюгославски писател. Първият му сборник от кратки разкази привлече огромно внимание в цял свят и спечели множество награди, включително „ Erich Maria Remarque Peace Award“ в Германия и „International Award ‘Literature from the Front“ в Италия. Йергович пише с невероятен стил, който гладко обединява очевидното с лирическото наблюдение, без това да се отразява на разказа.“
„Смъртта на непознатия“ от Андрей Курков
Номинация на Етгар Керет (израелски писател): „Намирам тази смес от хумор, тъга, екзистенциална философия и политически критицизъм към местния режим за много вълнуваща. Курков има уникален език и стил, който криволичи между различни пластове в сюжета и ме изпълва с човешка емпатия за човешкото съществуване, но и също с голяма любов към пингвините.“
Номинация на Андрю Лам (американски писател от виетнамски произход): „Знам, че книгата е много популярна, че беше филмирана и има номинация за „Оскар“. Но тя демонстрира огромната сила на езика, на разказваческото изкуство, на въображението. И то на ниво, което не съм си мислел, че е възможно… На ниво, което води до изкупление. Да обърнеш вината и тъгата в естетическо изживяване. Това е една от най-красивите книги, които съм чел в последното десетилетие.“
„Being Peace“ от Тич Нхат Хан
Номинация на Сандра Сиснерос (американска писателка): „Това е книга, която може да промени вашия живот. Прочетох я преди началото на войната в Босна, където живеех тогава, и тя ми помогна да оцелея в тези трудни времена. Чувствах се някак импотентна, но този Нхат Хан и писането му успяха да ме мотивират да намеря политическия си глас и ме промениха по начин, който все още преоткривам като писател, като дъщеря, като любовница и като приятел. Тази книга ме направи по-добър човек. Благодарна съм на този учител, че ми показа пътя към мира и трансформацията.“
„Събрани съчинения“ от Грейс Пейли
Номинация на Деметра Мартинес (американска писателка и активист): „Когато загубя посоката в моето писане се обръщам към Грейс Пейли, отивам с нея в Ню Йорк и слушам историите й за съседите. Например – за Фейт, която в събота сутрин в парка се качва на дърво, за да получи по-добра перспектива към света, сблъсъците и военните протести. Това ме води и мен до ново политическо действие. Книга, пълна с хумор и оптимизъм.“
„Името ми е Червен“ от Орхан Памук
Номинация от Крайс Лий (корейска писателка): „Орхан Памук е писател, вманиачен във времето и начина, по който културата се развива и Турция се движи между традицията и модерността. Модерност, която в неговите романи е разкъсвана от западния свят. В „Бялата крепост“, една от ранните му книги, той поставя тези теми в центъра на разбирането на една държава, която и в географски план, и в културен, е кръстопът на Изтока и Запада. Темата продължава и в неговия шедьовър „Името ми е Червен“ – една книга, която едновременно е художествена, но и иновативна по форма, интелигентно изследване на тази страна на традиции, която отказва понякога по драматичен начин да приеме западната версия на модерността. С методите на западния традиционализъм Памук показва битката на повлияната от Китай абстрактна традиция с класическия Истанбул от XVI век. Памук представя Турция като безкраен диалог между две култури. Вярвам, че това е една от най-важните книги на последните 25 години.“
„The Black Count“ от Том Райс
Номинация от Мукома Уа Нгуги (кенийски поет и писател): „Героят Томас-Александър Дюма е син на тъмнокожа хаитянска робиня и бял френски благородник, е издигнат до генерал във френската армия. Синът му – знаменитият автор на „Тримата мускетари“ – Александър Дюма обаче израства в расисткото френско общество – промяна, която го обвързва с революцията срещу робството и хаитянската революция. Книгата е една вълнуваща биография на рода Дюма, но и критика срещу расизма.“
„Богът на дребните неща“ от Арундати Рой
Номинация на Алда Зигмундсотир (исландска писателка): „Трудно е да кажа защо толкова тази книга ме впечатли при първия прочит. Вероятно заради езика, който е оригинален и красив. Дори сега виждам как понякога влияе на собственото ми писане.“
„Сянката на вятъра“ от Карлос Руис Сафон
Номинация на Дениз Чавез (американска писателка): „Много съм повлияна от испанските писатели и начина, по който те създават мрачен магически свят на избавление. Книгата на Сафон е с толкова новаторска и вълнуваща концепция…“
„Bury Me behind the Baseboard“ от Павел Санаев
Номинация на Алина Бронски (германска писателка): „Тази написана на руски автобиографична история разказва за семейство, любов, лудост, насилие и трайни травми от гледната точка на едно осемгодишно момче. Книгата разтърси Русия с изненадващия портрет на едно поколение, повдигащи завесата на лудостта на семейните ценности, познати на всички нас. Вълнуващо наивна, трагична и същевременно с това безкрайно смешна книга.“
Номинация от Лайла Лалами (американски писател от марокански произход): „Книгата разказва как хората от неизвестен град започват един по един да ослепяват. С разпространението на заразата се срутват все повече социални норми и населението започва да предприема както действия на безмълвно насилие, така и на доброта. Сарамаго показва, че няма значение в какво общество живеем, ние оставаме под контрола на нашето културно възприятие и предразсъдъците си и рядко поставяме под въпрос света около нас.“
Номинация от Махмуд Саед (американски писател от иракски произход): „Това, което обичам в литературата като цяло, и в частност – в тази книга, е как е засегната темата за човешката съпричастност. В книгата си Сарамаго говори за древната битка на човечността с жестокостта. Хората прекрачват закони, за да се впусне в злото. Но ако се окажем в ситуация, в която няма закони, се превръщаме в примитивни зверове. Романът не предлага решение на проблема, но оставя много теми за размисъл.“
„Emerson and Thoreau, or, Steps beyond Ourselves: Studies in Transcendentalism“ от Дитер Шулц
Номинация на Рудолфо Анайа (американски писател): „ Най-добрата книга за Емерсон. Тя формира до голяма степен възприятието ми за американската култура.“
„The Emigrants“ от У. Г. Себалд
Номинация от Рабих Аламедин (американски писател от ливански произход): „Любимата ми книга…поне за тази седмица. Четирите истории за германски емигранти, вероятно изгнаници. На пръв поглед разказите са без връзка един с друг, но погледнати дълбоко оформят цялостен кръг за последиците от Холокоста, който иначе почти не е споменат. Няма и капчица сантиментализъм в тази книга. Резултатът е опустошителен.“
„The Map of Love“ от Ахад Суеиф
Номинация от Леила Абулела (суданска писателка): „Роман с много богати нюанси, който вниква дълбоко в междукултурните връзки между Изтока и Запада, мюсюлманите и християните. Но всичко това се прави с позитивна нагласа.”
„Maus: A Survivor’s Tale“ от Арт Шпигелман
Номинация от Мириам Катин (унгарска авторка на комикси): „Историите за нашето оцеляване през Втората световна война и съдбата на моето семейство след войната винаги са били от огромна важност в живота ми, макар и винаги да са били нежелано присъствие. Те трябваше да бъдат разказани. Графичният роман на Шпигелман ми отвори вратата сама да разкажа тези истории. Не знам дали това е вдъхновение, но ми повлия много дълбоко. Така започнах живота си в книгите.“
„How the Soldier Repairs the Gramophone“ от Саша Станишич
Номинация от Петер Сис (чешки илюстратор и писател): „Книгата на Станишич разказва за Югославия по време на разделянето й. Става дума за войната между съседи – босненци, сърби, хървати, ядосани от наложеното им от тоталитаризма съвместно съществуване. Ситуация, която експлодира в жестоко етническо прочистване. В тази книга се виждат труповете. Героят е малко момче, което оцелява заради езика и въображението си. Книга за надеждата и вярата в бъдещето.“
„David’s Story“ от Зое Уикомб
Номинация от Габеба Бадеруун (южноафриканска поетеса): „Прекрасно написан романс без национална принадлежност, който носи сантиментите на пост апартейда в южноафриканското общество. Без политическа пристрастност се разглеждат борбите и лоялността на хората към различните групировки. Това е феминистки щрих на битките с апартейда. Книга, която моделира и очертава практикуването на свободата. Смела и брилянтна книга, която се появи в точното време.“
„Appalachia“ от Чарлс Райт
Номинация от Марк Трединик (австралийски поет): „ Когато душата ми стигне до мрачните дълбини на прозата и зажаднее за поезия, се връщам към стиховете на Райт. Тогава се надига и моят собствен поетически глас. Открих тази книга по време на една визита в Орегон (САЩ) и след като я прочетох, тя се превърна във вдъхновение за моята поезия и ми даде пример за това, какво точно е поезия.“
