Начало / Интервюта / Харуки Мураками: Обожавам да гладя. Грижа се дори за дрехите на съпругата си

Харуки Мураками: Обожавам да гладя. Грижа се дори за дрехите на съпругата си

Харуки Мураками безспорно е едно от най-големите имена в съвременната световна литература. След като и последната книга на японеца  – „Colorless Tsukuru Tazaki and His Years of Pilgrimage“ се превърна в световна сензация, авторитетният в. „Гардиън“ организира виртуална среща с писателя. Мураками получи хиляди въпроси от читатели от цял свят. Той държеше да отговаря на английски, като уточни:

„Прекарал съм няколко години на Хаваите, затова английският ми се различава доста от вашия“.

Японецът не се притесни да говори за своите мании и обсесии, които прозират в романите му, но са лично негови, като котките, музиката, готвенето. Той не се уплаши и отговори на повече от една трета от въпросите за по-старите си книги с фразите „Наистина?“ и „Не си спомням“, придружени от неизменен смях.

„Все пак книгата е публикувана преди 20 години, не съм я чел от тогава“, каза Харуки на въпрос за сюжета на „Хроника на птицата с пружина“.

Ето и някои от другите му отговори:

За писането в първо лице, единствено число

Чувствам се неудобно да пиша в трето лице, това е все едно да гледаш отгоре на героите си. Написах първия си роман през 1979 г. От тогава пиша всяка книга в първо лице. Опитах друг подход няколко пъти и всеки път се чувствах неудобно. Искам да съм на едно ниво с персонажите. Така е по-демократично.

За спокойния живот

Главното действащо лице в „Хроника на птицата с пружина“ Тору Окада е моят герой. Когато бях млад, исках да бъда като него – да бъда тих човек със спокоен живот. Но не се получи. Животът е странен.

За маниите му

Имам мания към кладенците. Но и към слоновете. Хладилниците. Котките. Гладенето. Не мога да го обясня. Обожавам да гладя. Грижа се дори за дрехите на съпругата си. Моя детска мечта е да седна на дъното на кладенец. И това е сбъдната мечта. Не, не е кошмар. Не знам защо. Помислих си – сигурно е приятно да напишеш роман и в него да си правиш каквото поискаш. Като например да седнеш на дъното на кладенец, в пълна изолация. Страхотно!

За писането си

Писането на един роман ми отнема около година-две. Пиша ден след ден. Уморявам се. И трябва да отворя прозореца, да подишам свеж въздух. След това пиша един нов ред от историята, за да се забавлявам. Като се надявам и читателите да се забавляват. И тъй като пиша в първо лице, се налага нещо или някой друг да развива сюжета – някое писмо или нечия чужда история.

За насилието и секса

Някои от историите ми наистина са за ужасни неща. Бях истински уплашен, когато ги описвах. Всъщност и преводачите ми се оплакваха, че е било твърде страшно. Но да създадеш тези моменти е два пъти по-страшно. Трябваше да го направя обаче. Насилието и сексуалното издевателство са един вид стимулация за сюжета. Не обичам да пиша за такива неща, но го правя в името на историята.

За преводите (на английски)

Мога да чета на английски език, но не и на френски, руски, немски или други. Но когато един превод на английски е готов, получавам ръкописа. Чета го и го одобрявам. Не знам след това какво се случва. Но ако аз се забавлявам с книгата, значи преводът е добър. Е, понякога намирам грешки и се обаждам на преводача. Но става дума за три-четири неща в книга.

За сюжетите

Като пишеш всеки ден, нямаш идея какво ще стане със сюжета. Например за „Хроника на птицата с пружина“ първото, което ми хрумна беше един звук от птица, защото го чух в задния си двор. Всъщност за пръв път чух такова нещо и повече не се повтори. Следващият момент беше, че тогава правех спагети. Това са неща, които ми се случиха на мен. Готвех спагети и някой се обади. Така че имах тези две събития на старта. Две години продължих да пиша. Забавно е. Не знам какво ще се случи през деня. Ставам от сън, сядам на бюрото, включвам компютъра и т.н. После си казвам: „И сега какво ще се случи?“. Приятно е.

За въображението

Въображението ми е като някакво животно. Моята роля е да го държа живо.

За съвпаденията

Книгите на Дикенс са пълни със съвпадения. Така и в романите на Реймънд Чандлър – Филип Марлоу постоянно се натъква на трупове в Града на ангелите. Нереалистично е, дори в Лос Анджелис. Но никой не се оплаква от това. Как без тези случайности ще се случи историята? Това е моята гледна точка. А и животът ми е пълен със съвпадения и случайности.

За предимствата да си писател

Не пътуваш до офиса, нямаш срещи всеки ден, нямаш си шеф. Какво повече?!

За музиката

Когато пиша имам нужда от музиката. Какво точно ще слушам си идва естествено. Песните сами излизат от мен. Научих толкова много от музиката – хармонията, ритъма, импровизацията. Ритъмът е много важен за мен – трябва ми,за да накарам и читателите да дописват историята. Обикновено слушам музика, докато пиша, така че и песните намират място в романите ми.

Свързани заглавия

Последният роман на Харуки Мураками се превърна в сензация в Обединеното кралство – стотици се редят на опашки пред книжарниците в полунощ

Излезе откъс на английски от новата книга на Харуки Мураками

Продават книга на Харуки Мураками във вендинг машини в Полша

Харуки Мураками издаде нова книга

Харуки Мураками за джаза
Градските власти в Япония нападнаха Харуки Мураками
Новият роман на Мураками е най-продавана книга в Япония за 2013 г.

Новата книга на Мураками е тотален хит в Япония
Физическата сила е важна за писателите
Нова книга от Харуки Мураками излиза през април
Харуки Мураками: Светът, в който живеем, е антиутопия

Книги от Харуки Мураками тук

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *