Лира Литературно-рекламна Агенция
КМЕТЪТ
Общественото значение! Та малко ли е това, господине? Почитта на глупците, смайването на децата, завистта на богатите, презрението на мъдреца… – Барнав
За щастие на господин Дьо Ренал – и неговото име като администратор – дотрябва да се издигне една грамадна подпорна стена покрай булеварда за разходка, който минава по хълма, на стотина стъпки над река Ду. Благодарение на това прекрасно местоположение оттук се виждат едни от най-живописните изгледи на Франция. Но всяка пролет дъждовните води разравяха булеварда, изкопаваха трапища по него и го правеха непроходим. Това неудобство, чувствано от всички, по една щастлива случайност накара господин Дьо Ренал да обезсмърти управлението си с изграждането на една стена, висока двадесет стъпки и седемдесет-осемдесет метра дълга.
Парапетът на тази стена, за която господин Дьо Ренал трябваше да пътува три пъти до Париж, защото предпоследният министър на вътрешните работи се обяви за смъртен враг на Вериерския булевард, парапетът на тази стена се издига сега на четири стъпки над земята. И сякаш напук на всички сегашни и минали министри го украсяват в тоя момент с плочи от дялан камък.
Колко пъти, унесен в спомени за парижките балове, напуснати предната вечер, опрял гърди върху тези големи каменни блокове с хубав сив цвят, преливащ към синкав, аз потапях взор в долината на Ду! Оттатък, върху левия бряг, лъкатушат пет-шест долинки, в дъното на които окото различава много ясно малки поточета. След като са тичали от водопад на водопад, те се вливат най-сетне в Ду. Слънцето в тия планини е много силно и когато то грее отвесно, пътешественикът намира подслон за своите мечти върху тази тераса под великолепните явори. Своя бърз растеж и хубава, биеща на синьо зеленина те дължат на докараната пръст, която господин кметът е заповядал да наслагат зад огромната подпорна стена, защото въпреки съпротивата на общинския съвет той разшири булеварда повече от шест стъпки (аз го похвалвам за това, макар той да е ултрароялист, а аз – либерал); затова по негово мнение и по мнението на господин Валено, щастливия директор на приюта за бедни във Вериер, тази тераса не отстъпва по нищо на терасата в Сен-Жермен-ан-Ле.
Що се отнася до мен, аз намирам само един недостатък в Алеята на верността – това официално наименование се чете на петнадесет-двадесет места, написано върху мраморни плочи, за които господин Дьо Ренал получи още един кръст, – не харесвам аз в Алеята на верността варварския начин, по който властта нарежда да се кастрят и стрижат до кора тези могъщи явори. Вместо да наподобяват с ниските си, кръгли и приплеснати корони най-просташките градинарски зеленчуци, те биха могли спокойно да добият онези великолепни форми, които имат яворите в Англия. Но волята на господин кмета е непреклонна и два пъти годишно всички дървета, принадлежащи на общината, биват безжалостно осакатявани. Местните либерали приказват – ала те преувеличават, – че ръката на общинския градинар е станала още по-жестока, откакто викарият господин Маслон се е научил да си присвоява добива от това стрижене.
Този млад духовник бе изпратен от Безансон преди няколко години, за да наблюдава абата Шелан и още няколко свещеници в околностите. Един стар полкови хирург, участник от похода в Италия, оттеглил се на почивка във Вериер, който бил приживе според господин кмета едновременно якобинец и бонапартист, се осмели един ден да се оплаче пред него за редовното обезобразяване на тези хубави дървета.
– Обичам сянката – отвърна господин Дьо Ренал с онази отсенка от високомерие в гласа, която подхожда, когато се говори с един хирург, кавалер на Почетния легион, – обичам сянката, затова нареждам да подрязват моите дървета, за да дават те сянка, и не разбирам за какво служи едно дърво, ако не може, както полезният орех, да носи доход.
Ето великата дума, която решава всичко във Вериер: да носи доход. До нея, само до нея се свеждат мислите на повече от три четвърти от обитателите.
Да носи доход – ето основанието, което решава всичко в това градче, което ви се е сторило толкова красиво. Чужденецът, който дохожда, пленен от красотата на околните прохладни и дълбоки долини, си въобразява отначало, че жителите му са възприемчиви за хубавото: те говорят много често за хубостта на своя край; не може да се отрече, че те държат много на нея; но затова, защото тя привлича чужденци, чиито пари обогатяват стопаните на ханищата, а това по силата на градските налози автоматично носи доход за града.
През един хубав есенен ден господин Дьо Ренал се разхождаше по Алеята на верността, хванал под ръка жена си. Слушайки мъжа си, който говореше с важен вид, госпожа Дьо Ренал следеше с неспокойно око движенията на три момченца. Най-голямото, което можеше да има единадесет години, се доближаваше много често до парапета с явното намерение да се покачи на него. Един мек глас изричаше тогава името Адолф и детето се отказваше от честолюбивия си замисъл. Госпожа Дьо Ренал изглеждаше жена на тридесет години, но още доста красива.
– Да гледа само да не се разкайва после тоя господинчо от Париж – казваше господин Дьо Ренал с оскърбен тон и неговите бузи изглеждаха още по-бледи от обикновено. – Аз все имам някой и друг приятел при двора…
Свързани заглавия
Ново издание на класиката „Червено и черно“ до дни на българския книжен пазар
„Червено и черно“ тук
