Руската писателка Людмила Улицкая е родена в Башкирия през 1943 г. По образование е биолог. Книгите ѝ са преведени на над 25 езика. През 2001 г. става лауреат на руския „Букър“ с „Казус Кукоцкого“. В края на юли тази година получи наградата за европейска литература, която се дава всяка година от министерството на културата на Австрия. Носителка е и на френската награда „Медичи“, на италианските „Джузепе Ачерби“ и „Пене“.
Известната е като ревностна критичка на режима на Путин. В авторитетното германско списание „Шпигел“ е публикувано нейно есе, в което споделя горчивината си от събитията в Русия и в света.
„Аз живея в Русия. Аз съм руска писателка от еврейски произход, възпитана в духа на християнска култура. Сега моята страна се намира в състояние на война с културата, ценностите на хуманизма, свободата на личността и идеята за правата на човека“, пише Улицкая.
Тя подчертава, че страната й е болна от агресивно невежество, национализъм и имперска мания за величие, че руският парламент е непросветен и опасен, който води към война . Улицкая не спестява и критиките си към цялата политическа класа в страната, която се изживява като Супермен.
„Срам ме е за всички нас, за нашия народ, който загуби нравствените си ориентири“, категорична е авторката на „Мария и нейните деца“.
Тя се извинява от името на Русия на Европа,подчертавайки, че родината й никога няма да стане част от европейското семейство на народите. Улицка е огорчена от невъзможността наследниците на Толстой, Чайковски, Шостакович, да променят ситуацията. Писателката изрично подчертава, че не води политическа дейност, а пише и казва това, което мисли. За нея политиката на днешна Русия е самоубийствена и много опасна и не изключва Трета световна война. Войните, които перманентно се водят в Чечня, Грузия, а сега и в Украйна са били само пролог към предстоящия фатален край, защото епилогът нямало кой да го напише.
„Цивилизацията влезе в тупик. На науката, просвещението, знанието и изкуството не им се удаде да укротят свойствената за човешката природа агресия. По-рано ми се струваше, че културата ще победи този стремеж към самоунищожение, но – боя се – на човечеството не му остана време. Цивилизацията и нейните големи технически достижения, колкото и да ми е тъжно, доведоха само до това, че вече имаме възможност да се унищожим един друг в най-кратки срокове… Идеята за адската природа на злото изживя времето си, човек твори злото самостоятелно и в това си занимание доста превъзхожда дявола“, споделя с болка Улицкая.
Свързани заглавия
Критик на Путин получи държавната награда на Австрия за литература
10-те най-продавани книги в Русия според „Форбс”
Людмила Улицкая: Путин е инфантил
Писателската „разходка” в Москва завърши без ексцесии
Руски писатели измислиха как да протестират срещу Путин
Книги от Улицкая тук