Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА
„По-добре ми е без теб”. Много хора мечтаят да кажат тези думи, с надеждата да си спестят нечие досадно присъствие. А кой е готов да ги чуе?
Книгата на Дий Ърнст иронизира идеала за успяла жена – тя трябва да има достатъчно средства, вълнуващи преживявания, здрави амбиции и ярка индивидуалност. Ако към това прибавим три дъщери тийнейджърки, три котки, своенравна леля и шепа приятелки, чието основно занимание са компетентните оценки за живота на другите, картинката става пълна. Но не и розова, въпреки шеговития стил. Героинята Мона Куинс, нашумяла писателка на исторически любовни романи полага огромни усилия да свикне с развода си, да оправдае псевдонима, под който трупа пари и литературна слава, да върти домакинството, и да предвиди … мъжете, готови да споделят целият този живот.
Уви, казва текстът – към щастието не бива да посягаме в момент на еуфория, защото ще изпаднем в жалка самота. Понякога единственото нещо, от което се нуждаем, е спокоен бит и нормални хора. Има доза истина във вица, че в такива случаи спасението е във водопроводчика! Жанрът на чиклита сам по себе си представлява пародия на лайфстайл клишетата. И заглавието „По-добре ми е без теб” упорства срещу всеки трофей на желанието, против лакомията за всичко лъскаво и модно, заиграва се с размитите критерии на възпитанието, питайки кой тук е родител и кой дете, хили се на изкуствения стандарт налаган от медиите. Зад коктейлите с мартини, изпити в стил „и богатите също плачат”, наднича отношението към целия ни заобикалящ свят като инфантилно място за забавление. Ето знаците заложени предупредително в тази книга – остава да ги разчетем трезво, макар и с усмивка!
„По-добре ми е без теб” тук
