Начало / Критика / Василка Ванчева: Българските читалища не са добър стопанин на библиотеките

Василка Ванчева: Българските читалища не са добър стопанин на библиотеките

Василка Ванчева е заместник-председател на Управителния съвет на асоциация „Българска книга“ занимава се и с издателска дейност в „Емас“. Тя говори за проблемите в бизнеса с книги, библиотечното дело и читателския вкус.

„На българския книжен пазар се издават все повече български автори, които освен това оглавяват и класациите по продажби“, твърди Ванчева. Според нея голямо развитие има скандинавската литература и към писателите от този район на Европа има голям интерес и у нас. За сметка на това през последните години е намаляла продажбата и издаването на езеторика. Според издателката сред по-възрастните читатели най-търсена продължава да е криминалната литература, а младите предпочитат фентъзи романите. Ванчева коментира, че при дамите се наблюдава и тенденция да търсят нещо „по-любовно“.

Наблюденията й показват, че сред подрастващите има и групи, които са много четящи, търсят книги и обменят. „В по-малките населени места обаче много от младите не четат почти нищо и то не по своя вина, нито по вина на родителите си. Причината е в липсата на достъп до книги и компютри, както и занемареното отношение на държавата спрямо училищните и читалищните библиотеки“, смята Ванчева.

Издателката допълва, че един от основните проблеми пред издателствата в момента е електронното пиратство. „За разлика от други държави, ситуацията у нас е законово неконтролируема“, казва още Ванчева. Според решение на Европейския съд качването в Интернет на информация без разрешение на авторите е вид кражба. Това не е споделяне на информация, а разпространение, защото стига до хиляди и милиони, допълва тя.

От съществено значение е и становището на европейските магистрати, че сайт, който позволява качването на такива данни, се явява съучастник в престъплението и достъпът до него трябва да бъде преустановяван. „Това технически е много лесно изпълнимо, но в страната ни няма такива правила“, посочи Ванчева. Пиратските сайтове за книги в България не са повече от 5-6. Има и още 15-ина, които освен другата си дейност се занимават и с качването на книги, разкри заместник-председателката на Асоциация „Българска книга“.

Европейско законодателство обаче липсва по въпроса за откриването на интернет библиотеки. Не е решен и казусът с изплащането на дивиденти за авторите при такива. „През пролетта на 2014 г. се проведе първата среща на европейско ниво между издатели и библиотекари, които заедно да потърсят път към създаването на директива за дигитално заемане на книги, – обяснява за телеграфната агенция Ванчева. – В другите държави всички библиотеки плащат т.нар. права за обществено заемане на книги, посочва издателката. Това е съвсем малка сума, която се отделя при всяко заемане на определената книга, която е предназначена за автора. У нас такова нещо няма, издателите сами се отказахме от тези права, защото смятаме, че това ще облекчи библиотеките и те ще купуват повече книги.“

По отношение попълването на фондовете на библиотеките ситуацията в страната се влошава все повече. Много малко общини заделят пари за тази цел. Читалищните библиотеки остават извън полезрението и ситуацията там е тотално извън контрол. „Проблемът е, че не е ясно кой има ангажименти към тези библиотеки – държавата, общината или читалището? Парадоксалното е, че законът не вменява никакви задължителни дейности на читалищата, те трябва да правят нещо, само ако имат желание“, посочва Ванчева. Тя допълва, че от Асоциация „Българска книга“ се борят от години за въвеждане на правила и промяна на закона за читалищната дейност.

„Има читалища в страната, които работят добре, това е безспорно, но масово практиката далеч не е положителна. Като цяло в момента българските читалища не са добър стопанин на българските библиотеки и затова от асоциацията те да се отделят като юридически самостоятелни лица. За такива вече има положителни примери в страната. Изисквания за стандарти трябва да има и към училищните библиотеки, за които според издателката най-подходящи ще са тези на ЮНЕСКО. Спрямо тях всяка училищна библиотека трябва да разполага с минимум 2500 книги, а за нуждите ѝ всяка година да се заделят 5 процента от издръжката на всеки ученик“, завършва издателката.

Свързани заглавия:

Василка Ванчева: Има неразбиране за значението на четенето сред управляващите

 

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

225012_b

Стив Бери: Внимавайте, докато четете тази книга: може да остави следа върху вас!

В „Черният списък“ на Джак Кар целият екип на капитан трети ранг Джеймс Рийс загива …