Филипа Грегъри: Имам интимна връзка с моите книги

18.08.2014 Интервюта

60-годишната Филипа Грегъри набра огромна популярност по света и в България с поредицата си за сестрите Болейн. „Другата Болейн“ дори бе филмирана и продължава да събира почитатели чрез едноименния сериал. В момента авторката на исторически романи живее със съпруга си Антъни Мейсън в Северен Йоркшир, където е отгледала две собствени и четири доведени деца. Английският в. „Телеграф“ се срещна с нея, за да разкрие повече за самата Грегъри.

За ежедневието

„Всеки ден за мен започва с Пилатес – упражнения. След закуска имам навика да яздя поне час по поляните наоколо. Това е времето, в което прочиствам главата си от мисли. След това проверявам пощата си. След обяда задължително отделям 3 часа за четене или писане. Обичам да работя в библиотеката си. Но често се налага да пиша на лаптопа си, когато пътувам. В семейството ми спазваме строги ритуали, затова в 18 ч винаги сядаме да вечеряме със съпруга ми, който се занимава с бизнеса си (правителствена работа) от вкъщи. Слава на бога, благословена съм със съпруг-готвач. Иначе най-вероятно щях да умра от глад“.

Фермата

„Последните седем години живеем във ферма от 100 декара, за която се грижи наш партньор. Винаги съм живяла в провинцията. Там съм отраснала, така че, когато се омъжих (за трети път), знаех, че трябва да съм някъде на село. Градината ми, в която има и две малки стени, обрасли със син ирис, карамфили и други цветя, е моята радост и гордост. Имаме и много дървета, в които сме издълбали и направили хралупи за диви птици“.

Конят

„Купих Кардаг, моето ирландско пони, миналата година. И двамата се възхищаваме един на друг. Яздя го всяка сутрин, но понякога само се разхождаме, а следобедите той просто полага глава в скута ми. Той е млад и малко глуповатичък, така че откриваме света заедно“.

Самолетни модели

„Като бях малка баща ми служеше във военновъздушните сили по време на войната и ми направи модел на самолет. Той беше добър дърводелец и беше голям майстор. От тогава и аз съм запалена по моделирането на самолети. Родителите ми се срещнали по време на войната, когато и двамата били униформени. Аз съм родена в Найроби, Кения през 1954 г., където баща ми бил радист и навигатор за Източноафриканска авиокомпания. Когато съм станала на 2 години нашите се върнали в Бристол“.

Историята

„Пиша истории от шестгодишна. В началото бях запалена по журналистиката и работех за „Портсмут нюз“ в периода между 1971-1974. Но бързо осъзнах, че трябва да завърша висше образование. Затова всяка вечер, вместо да излизам по барове и пъбове, отивах в библиотеката. По-късно получих степен по Английска литература от университета в Съсекс. Едно от нещата, които най-много ме развълнуваха по време на следването бе предметът „Въведение в историята“. Преподаваше ни брилянтен историк Морис Хът. Това бе моментът, в който се запалих“.

Първият роман

„Работех по докторската си степен по литературата на XVIII век за университета в Единбург. Тогава си създадох рутината да уча в ранните сутрини, когато новородената ми дъщеря спеше. След като защитих, тези сутрини ми останаха свободни, затова започнах сама да пиша романи“.

Библиотеката

„Имам интимна връзка с моите книги. Те захранват въображението ми и жаждата ми за знания. Когато започнах да чета английския канон за удоволствие, разбрах, че литературата ми говори повече от всичко останало. Тогава открих старите книжарници, където имах чудесни находки и бавно библиотеката ми започна да се увеличава. Откакто станах успешен писател с издаването на „Другата Болейн“ през 2001 г. и бюджетът ми се увеличи, нещата излязоха от контрол. И сега, като започна рисърч за Катерина Арагонска, например, купувам всичко, написано за нея. Мъжът ми не е много съгласен с идеята, че книгите са прекрасна мебелировка за стаята, но се примирява, когато му кажа, че става дума за изследване“.

Пианото

„Притежавам едно старо пиано „Бехщайн“ от 30-те години на миналия век, което ми е подарък от съпруга ми за една Коледа. Навън валеше сняг и той дойде и ме покани в дневната, където беше то. Свиря от малка, но се отказах по едно време, защото просто нямаше място за пиано. Сега свиря три или четири пъти седмично, обикновени някакви сонати от Шопен или неща на Бах“.

Историческите детайли

„Има доста снобско отношение към историческите романи, но каквото и да мислят специалистите, аз все още не мога да се причисля към майсторите на жанра. Когато хората критикуват историческите романи за липса на точност по отношение на фактите, те забравят или въобще не знаят всъщност за какво става дума и се позовават на исторически книги, които също не са съвсем сигурен и достоверен източник“.

Жените

„Пиша за жени, защото, като жена, въображението ми работи по-близко до границите на дамското мислене. Работата на жените, тяхната власт и живот винаги са били неглижирани и пренебрегвани, а техните славни истории трябва да бъдат разказани. Всички ние, жените на съвремието, сме в позиция на добри условия, сигурност, политически и финансови права. Но ситуацията е такава, защото преди нас е имало жени, които са се борили и страдали за това. За нас!“.

Обувките

„Когато видях едни екземпляри на Джими Чу в магазина „Харви Никълс“ се влюбих. Тогава проведох международно проучване с жени, с които мислех, че нямам нищо общо. Минахме през „Това е смешно. Не мога да си позволя това“, но знаех, че ако не си ги купя, никога няма да си го простя. Затова се върнах в магазина… просто обичам да нося удобни неща, когато се срещам с читатели, например“.

„Бялата кралица“

„Бях изненадана, когато филмовата адаптация на „Бялата кралица“ получи толкова много критики. Според мен това се дължеше и на „грешки на прочита“ на екипа на Би Би Си. Имаше много промени в диалозите. Но в крайна сметка филмът бе гледан от милиони. Това е все едно да отричаш „Игра на тронове“, която е много различна, но гледана от милиони“.

Спалнята