Начало / Критика / „За ползата от нечетенето и вредата от четенето“

„За ползата от нечетенето и вредата от четенето“

Предлагаме ви два текста на тема „За ползата от нечетенето и вредата от четенето“. 14-годишният Никола Пейков (есе) и Иванка Пройчева (фейлетон) участваха в едноименния конкурс на фестивала „Четящият човек“, провел се в Бургас през юни тази година.

––––––––––

За ползата от нечетенето и вредата от четенето (есе)

Никола ПЕЙКОВ

Отварям една книга и започвам да разлиствам страниците ѝ. Буква до буква, дума след дума. След известно време разбирам, че съм потънал в един друг, невиждан от мен досега свят – този на книгата. Преживяването е незабравимо, а възможностите – безброй. Обиколил съм земята, запознал съм се с много хора, преживял съм какви ли не приключения – а всъщност само съм стоял и съм разлиствал нетърпеливо лист след лист.

Мнозина в днешното общество не осъзнават какво губят, когато обръщат гръб на книгите и изкуството като цяло. Те се смятат за изключително умни, модерни, дори готини. Но това не е така и тези хора не си дават сметка, че за тях не е възможна реализация в бързо развиващия се свят, който се нуждае от ерудирани и способни младежи. Освен това те са хора, невъзприемащи и културното наследство, и дълга, който имат към следващото поколение – да запазят и предадат своите знания, култура, обичаи. Представете си обстановката след един век – никой не си спомня личности като Хр. Ботев, Н. Вапцаров, В. Петров. Нима искаме да постигнем това?

Понякога имам чувството, че хората, отговорни за съставянето на образователната ни програма, не харесват четенето. Повечето материал, който изучаваме в училище, е напълно излишен и претоварен. Един вид самата система ни се усмихва подло и казва, че ние няма да се развием в насоката, в която желаем, но ще учим подробно толкова други ненужни неща.

За мен книгата е една неразделна част от ежедневието. Тя е този приятел, който винаги ще бъде тук, ако потрябва – и винаги е била. От стотици години авторите използват книгата като посредник със своите читатели. По този начин се усъвършенства парадигмата на читателя, подобрява се начинът му на мислене, възприемане и комуникиране с околните.

Живеем в свят на бързо развиващи се технологии и още по-бързо развиващи се съвременни мозъци. Книгите подсказват, че има и друг, по-истински свят (Венцеслав Константинов – български писател и преводач).

Те са спомен за вчера, огледало на днес и мечти за утре. Нека не ги забравяме.

–––––

За ползата от нечетенето и вредата от четенето (фейлетон)

Иванка ПРОЙЧЕВА

Семейство Чушкови имаше момченце на три годинки – Петърчо, но му викаха Пухчо. Той беше живо и любопитно дете и родителите му много му се радваха. Госпожа Чушкова се грижеше добре за домакинството и за двамата си мъже – малкия и големия, но тя не обичаше увлечението на мъжа си към книгите с фентъзи и не минаваше случай да не му натякне за тази безсмислена, според нея, страст. Мъжът й невъзмутимо й напомняше, че тя пък се отдава твърде често на шопинг-терапия, и то за негова сметка, и това я вбесяваше. Тя мислеше, че никак не е честно да се сравняват двата случая – та коя жена не обича да пазарува?!

Един ден тя си науми да изхвърли всички негови книги с фентъзи, а когато той се завърне от работа, да му каже, че е трябвало да направи място за други, важни вещи. Тя се надяваше, че когато го постави пред свършен факт, той ще се примири и историята ще свърши с малък скандал и после – примирие. И така, с бойна крачка тя се приближи до скъпоценните за него книги и започна да ги трупа на малки купчинки на пода. Мърмореше си заканително и трупаше ли, трупаше. В един момент се обърна към купчинките и що да види – детето си правеше от тях нещо като мост и очевидно много се забавляваше.

– Пухчо – каза строго майка му, – остави ги, защото ще ги изхвърля. Играй си с играчките! – но детето не й обърна внимание, на него много му харесваше новата игра; то се смееше, понеже мостът се срутваше, и се опитваше да го прави наново и наново.

В първия момент госпожа Чушкова искаше да прекъсне играта, да събере книгите, да ги сложи в торба и да ги изнесе. Но после, гледайки малкия си син, тя се замисли; едно опасение се промъкна в нея – тихо гласче, което й нашепваше, че малката й наглед постъпка може да има тежки последици за не съвсем сплотеното й семейство. И като въздъхна леко, тя седна на пода до малкия и започна да му помага в играта му.

Вечерта, уморен от работа, се завърна съпругът й; за своя изненада той завари пода на хола осеян с книги, а жена му и детето – в далеч по-добро настроение, отколкото се надяваше да ги види.

– Скъпи – каза жена му – твоите книги много се харесват на Пухчо и той игра с тях цял следобед!

– Радвам се – засмя се той, – ето че вече имат ново приложение!

Той целуна жена си и бракът им, без да подозират, беше спасен…

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …