Начало / Интервюта / Филип Казан: Осъзнах, че писането за храна ми помага да не губя връзката си с вечните аспекти на живота

Филип Казан: Осъзнах, че писането за храна ми помага да не губя връзката си с вечните аспекти на живота

Филип Казан е историк, готвач и любител на пътешествията. Романът му „Апетит”, който вече на българския книжен пазар, изследва кулинарните екстравагантности, на които са се наслаждавали италианските благородници през ХV век. Героят му Нино притежава изключителна дарба за вкусове – умение, което се оказва едновременно и шанс, и проклятие за младия готвач. Действието се развива основно във Флоренция и Рим, а храната ни предоставя един необичаен поглед към историята и живота през Ренесанса, тъй като работата на Нино го свързва с важни политически фигури и с най-известните художници на неговото време като Леонардо да Винчи и Ботичели. Добрите познания на Филип Казан за света на кухнята му помагат за написването на романа. Съпругата му Тара е притежавала два ресторанта за средиземноморска кухня във Върмонт, САЩ, и той активно е бил ангажиран в дейността им. Ето какво споделя за Westernmorningnews.co.uk авторът на „Апетит“:

„Ако някой от семейството ви има ресторантьорски бизнес, се оказва, че и вие работите там на пълен работен ден. Готвех, печах хляб, създавах рецепти, правех поръчки за продукти, но също така отпушвах тоалетни и правех всичко, което се налагаше. Това е невероятно тежка работа, но също така и невероятно удовлетворителна. Вдъхновявахме се от ястията, които приготвяхме всеки ден

Основната идея за книгата ми хрумна, докато приготвях наденички в неотоплена кухня с изглед към една замръзнала река в щата Върмонт. Икономиката потъваше, а нашият бизнес едва успяваше да се задържи на повърхността.

Приготвях тосканскo салсиче с ръчна месомелачка и си мислех как бих предпочел в този момент да съм във Флоренция и да си купувам тези наденички от „Mercato Centrale“, вместо да ги меля тук, в минусовите температури на Съединените щати, с банкрута, надвиснал над главата ми като дамоклев меч. За последен път бяхме ходили във Флоренция преди две години и храните, които ядохме там, заедно с всеобхватната страст, придружаваща по принцип италианската храна, се бяха превърнали в главно вдъхновение за откриването на нашия ресторант. През онзи ден използвах много проста рецепта: само свинско месо, сол, черен пипер, малко смлян джинджифил и настъргана портокалова коричка, които са почти перфектни за целта. И така, въртях си аз ръчката на месомелачката и мисълта ми се рееше към кухнята на Тоскана, към творческия подход към храната като цяло и към майсторството на най-добрите световни готвачи (аз съм писател, а не професионален готвач, което обяснява и липсата на умствена дисциплина в мен – между другото, салсичето се оказа прекрасно).

Малко след това затворихме завинаги ресторанта и нещата станаха невероятно объркани. Трябваше отново да събираме разпилените парчета на живота си… Накрая се прибрахме у дома, в Англия, където (съвсем както се полага) написах „Апетит”.

Пишех романа в малката си мрачна къща, а децата ни буквално скачаха по главата ми и мятаха фигурки от „Лего” по мен. Моето вдъхновение бяха собствените ми кулинарни изживявания, затова имах идеи и вече бях мислил много за героите си. Беше ми изключително приятно да пиша, защото успях да излея страстта си към храната. Това е книга за страстта.

Постепенно осъзнах, че писането за храна ми помага да не губя връзката си с вечните аспекти на живота – семейството, любовта, глада, съзидателността, алчността, отвращението, радостта. Установих, че общувам и със спомена за баба ми, която е родена в Северна Гърция. В главата ми нахлуха картини от детството ми – как тя готви, как пухкавите й ръце разбиват жълтъци с брашно за сладкиш, как поръсват с подправки някое ястие или как пълнят зелка. Спомних си как някога седях на стол в кухнята и наблюдавах майка ми как готви. Как като юноша, докато веднъж се разхождах из Флоренция, си дадох сметка, че от всеки отделен прозорец се носят прекрасни аромати на готвено, и как после влязох в един музей и се изправих пред най-върховните образци на изкуството. Постепенно се потопих в образа на моя главен герой – Нино, който живее изцяло чрез сетивата си. И макар че Нино със сигурност не е мой прототип, преживяването за мен бе безкрайно просветляващо. Докато пишех „Апетит”.

Свързани заглавия

„Апетит” от Филип Казан (анотация)

 „Апетит” тук

 

 

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

eliott-reyna-kcT-7cirBEw-unsplash

Скролването ни пречи да прочетем над 300 книги годишно

Отделяме все повече време за смарт устройства Губим го напълно неосъзнато – сякаш изключвайки от …