Начало / Интервюта / Петър Делчев: Моята експедиция не е състезание с някого или нещо, а опит за духовно изживяване

Петър Делчев: Моята експедиция не е състезание с някого или нещо, а опит за духовно изживяване


Най-вероятно на 13 август, сряда, писателят Петър Делчев ще отплава от Балчик за Кобулети, Грузия. Експедицията за самотно пресичане на Черно море с каяк трябваше да започне на 10 юли, но поради независещи от автора на „Трънски разкази“ причини, стартът беше отлаган. Часове преди да се впусне по 1200-километровия маршрут със саморъчно конструиран каяк, Петър Делчев даде интервю специално за читателите на lira.bg.

––––––––-

Защо решихте да предприемете това рисковано приключение? И откога е тази мечта?

–          Никой още не е пресичал Черно море с каяк. Мечтая си аз да го направя, още откакто  прочетох за подобни екстремни експедиции преди повече от 20 години.

Вие сте от София. Кога за първи път се качихте на лодка и откога  датира любовта Ви към гребането?

–          В каяк седнах за първи път в трети клас, когато започнах да тренирам в ЦСКА. На яхта се качих за първи път в девети клас и ако можеше не бих слязъл никога. Искам да живея в морето. И без това България съм напускал само по вода – веднъж с ветрохода „Калиакра“, веднъж с яхта. Сега ще ми е трети път и ще е с каяк. По тази линия сигурно следващият път ще замина с плуване.

Колко време планирате да бъдете в открито море? Как ще се върнете?

–          Ще се върна на борда на яхта, в чийто екипаж се числя, а в морето ще съм доколкото издържа, но се надявам да успея две неща – първо, изобщо да го пресека и второ, това да се случи за по-малко от 25 дни.

Как ще се справите с храната и водата?

–          С апетит! Ще си ги нося с мен, като проблемът е в теглото на водата. Затова съм ограничен във времето за пресичане. Но ако ми остава още за гребане, имам сили, а нямам вода, просто ще се обадя на осигуряващия безопасността съд да ме намери и да ми донесе. Моята експедиция не е състезание с някого или нещо, а опит за духовно изживяване. Правилата сам си ги измислям.

Казвате, че за стихиите се говори с наведена глава. Страхувате ли се?

–          Да, страхувам се. Истината е, обаче, че много повече се страхувам да не останат децата ми без баща, отколкото от самата смърт. Страх ме е и за майка ми и баща ми, които са на възраст и не искам да им се случва да ги пререди детето им по неизбежния път. Това са нормални страхове, но много повече се надявам на изключително преживяване с вдъхновяващи емоции. Върху това съм фокусиран. И каквото Бог даде, това ще получа.

Семейството Ви как реагира, когато им казахте, че предприемете това плаване?

–          Те знаеха от години, че един ден ще тръгна. Вярват, че имам силите да се справя. Искам да са сигурни, че мисълта за тях е единственият двигател, който няма как да остане без гориво. И ще ме върне жив и здрав.

Търсихте сателитен телефон на заем. Има ли развитие по въпроса?

–          Търсих два сателитни телефона, защото по-важната връзка е между мен и осигуряващата яхта, а затова са нужни два сателитни телефона. Намери се половината решение и, както обикновено става, се надявам ден преди тръгването да се намери и другата половина.

Как протече подготовката Ви?

–          Трудно, защото чакането се проточи твърде дълго и нямах никакви ориентири към каква дата да се стремя да бъда в максимална физическа форма. Затова заложих на спокойствие и леки тренировки с каяка, просто за да се сприятелим с него. Последните дни изобщо не греба, а ми се иска. Така ще ми е по-лесно да преодолея шока от отплаването и мисълта, че съм пленник на няколко пръчки и няколко квадрата брезент.

Колко хиляди километри имате зад гърба си?

–          Не знам, а и едва ли е от значение. Имам достатъчно опит като каякар и като моряк, това е по-важното. Комплексни качества трябват, затова досега не е правено. Дано аз успея.

Експедицията Ви се финансира с предварителна продажба  на книгата „Следи по водата”, която ще разказва за експедицията. Какъв е интересът досега? Имаше ли интерес към експедицията от страна на големи фирми?

–          Интересът към книгата е пренебрежително малък. Все пак тя не обещава да ви научи на 100 бързи начина да решите какъвто и да било ваш по принцип нерешим проблем. Не се постара в това отношение и издателство „Сиела“, но ще си говоря с тях, когато се прибера. И ми е все едно дали ще съм пресякъл морето или не, за да им кажа колко нелепо са втренчени в нищото. Както ми е все едно дали ще ме издават някога пак или не. Това са маловажни въпроси, засега съм се концентрирал да оцелея. Колкото до „големите“ фирми и техния интерес към експедицията, ще кажа, че се потвърдиха изводи, на които се базира цялата книга „Кастинг за Месия“. И по-точно, че една „голяма“ фирма, която продава масов продукт, няма никаква нужда от реклама с истинско послание, почерпено от живия живот, а не измътено от задника на някой рекламен гений. Просто на фирмите – брандове им трябва по-голям брой пъти в секунда да ви набиват в главата марката си. Затова огромно БЛАГОДАРЯ! на всички , които си купиха книгата! И най-вече на „Империя онлайн“, които си я купиха в чудовищни мащаби. Така се оказаха единствената фирма, дала рамо с реални пари. Като дейност те са толкова далече от морето, каяци и т.н., че все едно двама души са седнали на двата полюса и се опитват оттам да играят сантасе. Но като ценностна система явно си приличаме, за да се впрегнат да помагат.  Книгата ще разкаже и за всички приятели – познати и непознати, които помагаха с каквото могат –  с отношение, с добра дума, дори с липсата на обаждания по телефона, за не ме притесняват. Уникално чувство преживях – едновременно опустошаваща самота и усещане за част от нещо по-голямо от самия теб. Благодаря и поклон на всички!

В интервюто за lira.bg след излизането на „Кастинг за Месия” не споменавате Джек Лондон като писател, който Ви е повлиял. Но във Вашето желание да прекосите сам Черно море има нещо от духа на героите на Джек Лондон. Така ли е?

–          Не съм споменал Джек Лондон?! Изключително необичайно за мен, защото това е писателят, заради когото аз реших да стана писател и постоянно разправям това наляво-надясно. Целият съм дежеклондоновски дух! Имам и малка драга за промиване на злато, толкова ме е впечатлил Джек Лондон, когато съм бил дете. И се замислям какво ли впечатлява по подобен начин нашите деца днес?! Какво ще успее да ги жигоса в сърцата?! Отговарям си, че важното в случая е да имат трептящи сърца за жигосване. Пък аз вярвам с цялото си мое сърце, че децата ни ще са по-умни от нас, по-хора от нас и ще се справят по-добре от нас в осъзнаването на отговорностите на нашия вид към дара на Живота.

Ще посветите ли книгата на някого?

–          Това ще е ужасяващо лична книга. Предполагам, че няма да я посветя персонално на никого. Но тези решения ги взимам накрая, когато видя на кого всъщност съм искал да разкажа своите истории. Може да е се окаже, че искам да посветя книгата на „световния мир“, макар че не ми се вярва особено.

Интервюто взе Румен Василев

Свързани заглавия

Авторът на „Трънски разкази“ ще прекоси сам Черно море с каяк

За Петър Делчев и неговите разкази

Ново издание на разказите и новелите на Петър Делчев

Петър Делчев: Не пиша сърцераздирателно самоотвержени и душевно ексхибиционистични „съвременни” романи
„Кастинг за месия” от Петър Делчев (ревю)

4 премиери на „Кастинг за месия” във веригата „Хеликон”

Книгите на Петър Делчев тук

 

 

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …