Лира Литературно-рекламна Агенция
На книжния пазар предстои да излезе „Кастинг за Месия” -дебютният роман на Петър Делчев. Той е познат на широката публика със сборниците си „Трънски разкази” и „Балканска сюита. Новели по легенди“. Роден е в София през 1971 г. Няма нито един работен ден при работодател.
–––––––––––––––
Как се роди идеята за книгата?
– С „Трънски разкази” приключих с националните класици. С „Балканска сюита” задрасках от дневния ред съвременните български повествователи. Дойде време някой нашенец да посегне към клишето „висока световна литература”. Реших аз да посегна, пък се надявам да не ме пернат през пръстите. Откакто прописах винаги съм имал идея за роман с едромащабна фабула, но събрах смелост едва след като работих две години върху театрална пиеса и сценарий за филм. Там е разковничето, ако искаш да се научиш на драматургия. Романът изисква широкоъгълен мозъчен телеобектив, многопистово мислене и най-важното – чувство за мярка. Това е инструментариумът, който трябва да се придобие и поддържа в изправност. Другото е „отгоре” и него или го имаш или го нямаш.
Колко време ти отне изследователската работа?
– Към днешна дата не разполагам с щаб от десетина сътрудници, които да правят проучвания вместо мен. Съвременната западна манифактура за бестселъри работи точно по този начин – като фабрика за обработка на ишлеме на проверени в таргет групи социални идеи. Дори за най-елементарните неща, като например колко е дълъг някой мост или колко време лети самолет от точка А до точка Б, проучванията си правя сам. А за специализираните изследвания върху християнството изобщо не може да става дума някой да рови вместо мен. Защото не иде реч за една прекопирана идея, какъвто е случаят с Дан Браун и „Шифъра на Леонардо”. „Кастинг за Месия” разработва уникална концепция за сътворението, битуването и бъдещето на самата християнска църква, а това не става с кражба на идеи. Преди да започна същинското писане ми бяха необходими близо хиляда и петстотин часа ровене в текстове. В процеса на работа отделих още толкова за съпътстващи проучвания.
Колко време отне написването на книгата?
– Не разполагам с „негри” – т.н. писатели в сянка, които да намятат текст по задание, а аз да ги слепя с плюнка и мина отгоре с шкурката. Нито пиша сърцераздирателно самоотвержени и душевно ексхибиционистични „съвременни” романи, почиващи на браншови фолклор от ежедневието на алкохолици, доктори, гробари, проститутки, мутри или подобно съдържимо от палитрата на днешния социум. Затова не издавам по три книги на година, а по една на три години.
Защо християнството?
– От хиляди години религиите се опитват да отговорят на вечните въпроси на съществуването. Роден съм в България, която е Източноправославна страна. Затова търся фундаменталните отговори на фундаменталните въпроси спрямо родовата, клетъчната и генетичната памет на самото ми същество. Ако бях индиец, тибетец или арабин щях да ровя при Буда, Шива, или Мохамедовия Аллах. Не казвам, че въпросите и отговорите са различни. Но сетивата ни са калибрирани от произхода ни. Чел съм доста за будизъм, дао, индуизъм, йога, вери, философии и какво ли не. Даже някога си мислех, че съм напипал нещо там – на Изток. Но когато си държах душичката в шепи и ми се наложи от безсилие да се помоля на някоя трансцендентна персона, аз – атеистът, познай чие име зашепнах… Всеки да си гледа двора, градинката и лехата с лучец. В „Кастинг за Месия” съм казал, че никой не може да смени вярата си, защото не може да си препрограмира гените. Децата на децата на вероотстъпника стават друговерци, а клетникът си умира раздвоен като змийски език. Снощи гледах по телевизията симпатичен дългокос зъболекар, певец и малко нещо тибетски гуру, който космополитно заяви, че му били тесни дрешките на само една религия. Един ден, ако изобщо вдене каква мега космическа глупост е казал, сам ще си извади мъдреците с мотика. Защото религията не е три мъдри книги и малко тревица, че да ти се „проясни” акъла за междугалактическото кармично енергийно онождане, примерно. Религията е догматизираната вяра, това е опаковката. Не знам някой, който е с ума си, да яде вафлите с целофана. А ако не ти стига капацитета, за да си обелиш нашенската вафла, защо пък да ти стигне за същото действие с иноземната?!
Кои са любимите ти автори?
– Писателите ми стават любими по три причини: предадено светоусещане; литературно можене и изказ; духовна провокация. Ще ги подредя по реда на манифестирането в спомените ми за удоволствие от четенето. Реактивна артилерия: Булгаков, Казандзакис, Стайнбек, Ринпоче, Достоевски. Пехотна мотострелкова дивизия: Ремарк, Клавел, Шоу, Еко, Шукшин. Десантни дружини и диверсионни подразделения: Джером, Стругацки, Азимов, Еко, Форсайт… Българско опълчение: Чакъров, Хайтов, Йовков, Бобев, Дилов… Отварям една скоба и пояснявам, че автори от последните петнайсетина години не съм канил на манифестацията. Чакам да узреят и дадат най-добрия плод. Ще ги класифицирам някой ден, ако ми остане време. Съвременните занаятчии също ми харесват, защото понякога се разтоварвам с техните добре написани и интересно поднесени книги. Драскачите с претенции да ми отварят очите за света обикновено ме разсмиват.
Как би определил жанра на „Кастинг за Месия”?
– Жанрът на „Кастинг за Месия” е еднозначно неопределим. Понякога казвам, че това е философско учение, захаросано в екшън, за да се преглътне и възприеме по-лесно. Друг път твърдя, че това си е чиста проба литературен екшън, с вкарани остри философски деривати, за умствен съспенс, тайнственост и редовен стомах. Говоря и други подобни глупости, зависи от аудиторията.
Смяташ ли, че романът може да се класифицира като трилър?
– Защо не – след като става за екранизиране от майстор Камерън? Има всичко, което е нужно. Има и отгоре – страст и сила. Има и това, което самоцензурираните напудрени американски книги с претенции няма да ви кажат – истини за света.
Смяташ ли, че си повлиян от някой автор?
– Дали съм повлиян от някой автор?! Това трябва да е шега. Разбира се, че съм повлиян – от тия всичките горепосочени, плюс още поне стотина. Не съм раснал на Пандора, че да не съм повлиян. Обирал съм в нощни набези доста литературни градини. И с плячката съм си хранил магаренцето, както казва Зорбас на Казандзакис. Не го крия и не считам, че е нужно. В „Кастинг за Месия” има реверанси към сюрия гиганти в литературата. Читателите ще си ги открият сами, но да подскажа за един: „Мракът се спусна над Йерушалаим – вечният град…” – цитирам по памет една умопомрачителна картина на Голгота, сътворена от Булгаков. Е, моята Голгота е намигване и поклон. Ще дам още един джокер – имам герой, който се казва „Йероним Клапка”. Ако някой си направи труда да потърси кой велик писател има презиме „Клапка” ще открие, че това е Джером К(лапка) Джером.
Защо роман след разказите – най-използваната от българските автори форма?
– С разказите загрях, с новелите набрах инерция и с романа скочих в дълбокото. Роман, че и в две части, защото само в подобна едромащабна проекция се води многослойно, разнопосочно и широкообхватно повествование. При редактирането на романа съм изхвърлил повече страници, отколкото съм оставил в двете ми предишни книги, взети заедно. Защото знам кое е баластра и кое е златоносен черен шлих – колкото и да ми се къса сърцето стържа и хвърлям безмилостно.
Кое ти беше най-интересно при писането и кое най-трудното?
– Най-интересно ми беше как се променям аз самия, докато напредвам с романа. Започнах като убеден атеист, готов да разпердушини църквата и попщината. Завърших като нещо принципно ново – различно и от вярваща християнска овца и от върлуващ атеист. Сега съм омилет – в книгата пише какви са тия индивиди. Само ще подскажа, че в превод „омилети” означава „изслушващи”. Преоткрих вярата, загърбвайки догмата на религията. Наместих пъзела за себе си и показвам полученото на всеки, който иска да надникне през рамото ми.
Най-трудно ми беше да излизам от всяка една роля, от всеки един герой и да продължавам да го обичам и мразя като творец, да го обичам и мразя от името на другите герои и да обичам и мразя другите герои от негово име. Защото авторът е всяка дума, запетайка и вопъл от книга, в която е вложил цялото си същество, душа, дух и сърце. Знам, че словесно споделеният катарзис винаги води до поляризирани резултати – за едни е жалка и смешна картинка, за други е величествен жест. Дано бъдещите читатели на „Кастинг за Месия” се самоопределят повече като индивиди от втория вид!
Интервюто взе Сава Славчев
Книги от Петър Делчев тук
