Днес, 10 август, се навършват 102 години от рождението на бразилския писател Жоржи Амаду. Смятан е за модернист, пишещ често в стила магически реализъм. Амаду е един от най-известните бразилски автори, творчеството му е преведено на 49 езика. Негови книги са също филмирани. На български са преведи книгите му „Тереза Батиста, уморена от битки“, „Дона Флор и нейните двама съпрузи“, „Тиета от Агрести“, „Пастири на нощта“ и др. Умира през 2001 г. Представяме ви цитати от Амаду, публикувани в goodreads.com.
„Светът е такъв – неразбираем и пълен с изненади“.
„Любовта – най-прекрасното и най-ужасното нещо на света“.
„Любовта не се доказва или измерва – тя съществува и това е достатъчно“.
„Любовта е вечна, защото винаги се подновява. Страстите умират, любовта остава“.
„Щастието има нужда да се храни не само със спомени от миналото. Нуждае се и от мечти за бъдещето“.
„Нито дори Бог, който ни е създал, не може да ни избие всички. Бог убива хората един по един, а колкото повече убива, толкова повече хората ще продължат да се раждат, да растат, да се раждат отново, да се смесват и т.н. И никой кучи син няма да ги спре!“.
„Нещастието е издръжливо дърво; филиз, набучен в земята, не иска особени грижи, расте, разклонява се, среща се навсякъде. В двора на бедняка, приятелю, нещастието избуява, там не се задържа друго растение. Ако човек няма закалка и здрава кожа, ако няма мазоли отвън и отвътре, безсмислено е да се захваща с боговете, не съществува магия, която да послужи. Още нещо ще ви кажа, но не за да се хваля или да превъзнасям силата на нямащите, а защото това е чистата истина – само беднякът има смелост да понася нещастията и да продължава да живее“ – из „Тереза Батиста, уморена от битки“
„Да харесаш някого е лесно, случва се, когато най- малко очакваш, един поглед, една дума, един жест и огънят лумва, изгаря гърдите и устата; трудно е да се забрави, самотата изяжда човека; любовта не е трън, който се изважда, тумор, който се изтръгва, любовта е непокорна, нестихваща болка, убива отвътре“ – из „Тереза Батиста, уморена от битки“.
„Животът беше хубав – човек трябваше само да го живее“.
Книги от Жоржи Амаду тук