Плодовитият разказвач с над 30 милиона читатели навлезе в ново поприще – политически роман. В последната си книга „Американски роман“, която нахлу в класациите по света, той разказва една различна история – за две жени. Едната избягала от затвора, и за една домакиня, чрез които припомня за проестите в САЩ през 60-те години на миналия век. Наскоро у нас пък излезе поредният му роман – „Втори шанс“, издаден от „Колибри“.
Ето какво каза Марк Леви за авторитетния френски вестник „Льо фигаро“:
– Какво ви мотивира да напишете „Американски роман“?
– Любовта ми към тази страна, в която живея от 17-годишен. Филмите и литературата категорично разграничават Западното от Източното крайбрежие. Но между тях има и вътрешна част на страната, в която има огромно разнообразие в населението, а също така и много различни и интересни човешки съдби. САЩ остава страната, в която всички свободи са възможни. Сам пропътувах пътя, който героините ми Агата и Мили правят между Път 30 и път 66, защото исках да мога да опиша живо всички срещи, които те имат. Исках да представя една малко известна за французите Америка. Сюжетът е просто една друга идея за щастието.
– Има и препратки към „Телма и Луис“, повлиял ли ви е този филм?
– По-скоро не. „Телма и Луис“ е история на отчаянието. А Агата и Моли по-скоро търсят надежда, това е книга за радостта на 50-годишните.
– Героите ви много разговарят за свободата…
– Абсолютно. Исках да съживя спомените на студентите от 60-те и 70-те. Днешно време свободата е много пасивна. Във Франция най-големите протести са в защита на пенсиите. Но нямаше реакция, когато стана ясно, че разузнавателните служби във Франция, Англия и Америка имат достъп до всеки наш телефонен разговоро или е-мейл, че сме наблюдавани и анализирани във всеки един момент. Вижте какво се случва по света…с диктатурата на Путин и тази на Ердоган в Турция, със заплахите за забрана на Twitter. Мисля, че вече твърде малко ни е грижа за истинската демокрация.
– Продал сте над 30 милиона книги по света, смятате ли, че носите повече отговорност?
– Да, това е необичайна възможност. Първата голяма отговорност е да останше напълно честен. Ако започна да се преструвам в писането ще предам магията на занаята. Но все пак трябва да си много внимателен в това, което пишеш. Да имаш много читатели не ти дава право да даваш отговори, а да имаш смелостта да задаваш въпроси. Не съм съгласен с опитите на артистите да впрегнат славата си в политиката. Политиката не е шоубизнес. А много от нашите политици губят персоналността си и са толкова некомпетентни и все по-концентрирани върху външния си вид и рейтинга си във вестниците вместо върху политическия си кураж. Да си художник, певец или актьор не ти дава правото да апелираш за кого да гласуват хората. Това дори е насилие на свободата. Но ако артистите се съберат на Трокадеро с някаква кауза – това вече е нещо друго. Аз самият подтиквам всичките си близки да подкрепят Амнести Интернешънъл, Червения кръст и SOS детските селища.
Книги от Марк Леви тук